Британското здравеопазване е построено така, че пациентът винаги се оказва в центъра му. Системата е направена за пациента, а не за някой чиновник, търговец или дори лекар. И затова например, каквито и проблеми и спънки да има при функционирането й, за британците - и пациенти и лекари, е абсурд някой някому да даде пари на ръка.

"Гръбнакът" на здравеопазването в Англия е т. нар. National health service - Национална здравна служба. Тя осигурява това, което доскоро у нас се наричаше държавно здравеопазване. Службата е основана през 1948 година, отчита се пред парламента на Великобритания, а се управлява от министерството на здравеопазването на Великобритания. Финансира се от данъкоплатците, пише в закона. Няма специална здравна вноска, казват от британското посолство в България. Работещите плащат обща осигурителна вноска, наречена National insurаnce contribution. Средствата обаче отиват в държавния бюджет, както и данъците. Оттам се отпускат парите за Националната здравна служба.

Тя отговаря за здравната профилактика и превенция, за лечението на болести и за рехабилитацията и обслужването на хронично болни. За НЗС работят над 1 милион лекари, медицински персонал, организатори и мениджъри. Подобни служби имат и в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Службата осигурява безплатно за гражданите услуги на семейни лекари, на консултанти (нещо като българските специалисти в поликлиниките), на болници, спешна и неотложна помощ, рехабилитация и следоперативно наблюдение, лекарства, профилактични програми. Т.е. службата покрива цялата система на здравеопазване. За стоматология се доплаща - здравната служба не поема всичко. Пари не дават единствено децата до 16 години.

Към Националната здравна служба има и



агенция, която отговаря за качеството на медицинските услуги.



Към нея могат да се обръщат и гражданите за оплаквания. В здравното министерство има специален отдел, който се занимава с училищното здравеопазване. Много добре развита е профилактиката на наркоманиите, алкохолизма, психичните проблеми при децата.

В Англия няма обществена или държавна здравна каса. Има обаче много частни здравноосигурителни фондове, където се осигуряват доста хора, голямата част от които - от работодателите си. Частните фондове покриват както лечението, което предлага държавната служба, така и допълнителни услуги. Има и кешов пазар на медицински услуги.

"От 25 години се опитваме да поддържаме принципа, че здравеопазването е безплатно до получаването на услуга", обяснява Тони Рийгън. Той е работил като мениджър в здравната система на Англия през 80-те години, а през последните 10 години е в британското вътрешно министерство, което има доста тесни връзки със здравното. Сега е в България като съветник по присъединяването ни към ЕС.



Джипитата



Когато отиваме да се преглеждаме при общопрактикуващия лекар (general practitioner) - джипи в българския му вариант, това е безплатно, разказва Рийгън. Условието е, че човек трябва да е регистриран при джипито. След прегледа докторът решава как трябва да продължи лечението. Ако болестта не е толкова сериозна - например грип, той може да предпише лекарства.

Често срещано е в Англия няколко джипита да се обединяват в обща практика. Целта на груповите практики е да се осигурява профилактика и превенция на болести. Джипитата правят регулярни профилактични прегледи - например на родилките преди и след раждане, а също и прегледи за превенция на хронични и социално значими болести като диабет, сърдечно-съдови болести. В по-големите центрове, където има групови практики на джипита има дори физиотерапевти, психолози. Идеята е да се осигури най-пълноценното обслужване на най-ниското ниво, казва Тони Рийгън. Под ниско ниво се има предвид първото ниво на системата, което да "отсява" пациентите за следващите нива - специалисти и болници.

Джипитата са на договори с Националната здравна служба, която им плаща. В договора са включени определен брой услуги, които лекарите трябва да осигурят. Сумата се определя и според броя пациенти, записани в листата на общопрактикуващия доктор.



Спешна помощ



При спешен случай хората отиват директно в болница, казва Рийгън. Има доста добре развита служба, която отговаря за спешните случаи. В нея работят парамедици. Те не са лекари, но са специално обучени да оказват първа помощ, например в случаи на катастрофа, инфаркт и т.н. При нужда хората се обаждат на специален център, където диспечер по телефона преценява дали трябва да се изпрати обикновена линейка или парамедици. Националната здравна служба издържа и спешната помощ.



Специалистите



По принцип джипитата трябва да могат да се справят с колкото се може повече състояния и болести, казва Тони Рийгън. Ако някой обаче има нужда от по-специализирана помощ, джипито го праща при консултант, нает от Националната здравна служба. Има компютърна система - листа на чакащите, в която може да се види кога най-скоро пациентът може да бъде прегледан от консултанта. Джипито пише писмо на специалиста, а пациентът се нарежда в листата на чакащите. Специалистът може да е и джипи, и лекар, който работи в болница, и доктор с частна практика, сключил договор с НЗС.



Болниците



Една от трудностите, които срещаме с болниците, е, че те винаги са в нужда, обяснява Тони Рийгън. В болница също се влиза по предписание на джипи. Лечението е безплатно, тъй като го плаща Националната здравна служба. Отново обаче има листи на чакащи. Чакащите се наблюдават и поддържат в специални клиники.

Но ако листата е твърде дълга, а частният сектор има необходимия капацитет, има възможност здравната служба са сключи договор с частна болница за лечение на чакащите пациенти. Такива договори се правят с клиники и извън Великобритания, обикновено доста хора отиват във Франция да се оперират.



Лекарствата



Пациентът плаща само такса за всяко от лекарствата, които са му предписани на рецептата. Таксата е 6.6 лири и се плаща в аптеката. Тя е стандартна за всяко лекарство, независимо колко струва то. Ако пациентът е безработен и живее на социални помощи е освободен от таксата. Не плащат и децата до 16 години. Няма листа на безплатни и частично платени лекарства - лекарят изписва това, което смята за необходимо. Извън таксата цената на лекарството се поема от държавата. Това обаче важи само за лекарства, изписани от лекари и клиники на договор с Националната здравна служба. Изписаните от частен лекар се плащат от пациента.





ЦИФРИ



В момента Националната здравна служба харчи по 50 милиарда лири годишно. Очаква се през 2005 година сумата да се увеличи до 69 милиарда.

Седмично 1.4 милиона души ползват услугите на Националната здравна служба. 800 000 минават през амбулаторните клиники на болниците. 700 000 се преглеждат при зъболекар, още толкова се посещават от медицинска сестра. Раждат се 10 000 бебета. Линейките отиват до 50 000 спешни случая. Изписват се 8.5 милиона лекарства. Правят се 1200 ортопедични, 3000 сърдечни и 1050 бъбречни операции.