Хлябът е поскъпнал повече от брашното през последните години, а фирмите по веригата до магазина смаляват печалбите си, за да го удържат на поносима цена. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Българинът значително е намалил потреблението на хляб и тестени изделия - свиването е с почти 21% за периода 2000-2011 г., което се дължи най-вече на стремежа към по-разнообразно и здравословно хранене. Цените на хляба обаче растат, защото се увеличават разходите за брашно, енергоносители и т.н. Данните на НСИ показват, че през 2000-2011 г. пшеницата е поскъпнала с 82%, брашното - с 92%, а хлябът - с цели 98.6%. Най-много обаче се е качила цената на работната ръка - средната заплата в преработващата промишленост се е повишила със 129% между 2000 и 2011 г.

Разбивка на отделните пера в разходите за производство на хляб показва, че брашното съставлява приблизително 49% от себестойността на единица продукция. Енергоносителите съставляват 11.3% от цената, заплатите и осигуровките - близо 16%. От изложените данни е видно, че поскъпване на зърното с 10% би довело до 5% поскъпване на хляба, а увеличение на цената на енергоносителите също с 10% би добавило допълнително средно около процент.

Месечните данни САПИ (системата за агропазарна информация) за цените на хляба на едро показват, че маржът на търговските вериги се движи около 9% в периода юли 2011 - юли 2012. За отбелязване е, че търговската надценка спада - за сравнение тя е била близо 14% през пазарната 2008-2009 г.

Справката на ИПИ в отчетите на произволно избрани 40 хлебопроизводителни дружества в страната показва, че повечето от тях работят на загуба. А тези, които все пак реализират печалба, имат съотношение на печалба спрямо приходи между 1 и 3%. От всички тези данни става ясно, че принудително замразяване на цените на основни храни при растящи цени на суровините и на другите фактори неминуемо ще доведе до фалити на производители.



---------------------------------------------

БОЙ ПО СПЕКУЛАТА

Хлябът е толкова важен за хората, че от векове производството му е обект на специални закони по света. През Средновековието правилата са били изключително във вреда на производителите. В Австрия пекарите, които нарушават правилата за търговия с хляб, били наказвани с глоби, затвор и дори с телесни наказания. В Турция през XVIII век пекари били пращани на бесилката заради скъп хляб. Заради съдебните преследвания се появила практика пекарите да наемат асистент, получаващ висока заплата, който да се явява пред Темида и да поема вината.