Костадинка Тодорова е експерт към парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм от септември 2010 г. до сега. Тя е магистър по "Електроенергетика и електрообзавеждане" в Техническия университет - София. Работила е в Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси и в Министерството на енергетиката. От 2002 г. е директор на "Енергийна стратегия, икономически анализи и прогнози", а от септември 2005 г. до август 2010 г. ръководи дирекция "Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Там отговоря за разработване на националната политика в областта на енергийната ефективност, развитието на ВЕИ и др. Костадинка Тодорова е специализирала "Регионална политика на ЕС", "Управление на проекти на Световната банка" и др.
- Г-жо Тодорова, през последните години много се говори за енергийна ефективност, а последните две правителства я определиха като един от приоритетите си. Да започнем от електроразпределителните предприятия (ЕРП) - какви са техните задължения за повишаване на енергийната ефективност?
- ЕРП имат определени задължения, основните от които са да изготвят и осъществяват проекти за повишаване на енергийната ефективност, разходите за които не трябва да влизат в цената на продавания ток. Ще припомня, че според първоначалните разчети за периода от 2007 до 2016 г. трябваше всяка държава да намали с 9% собственото си крайно ниво на потребление на енергия вследствие на енергийната ефективност, включително и България. Бих казала, че ЕРП-тата не подходиха достатъчно сериозно по въпроса, защото от тяхна гледна точка колкото повече енергия се консумира, толкова по-големи са приходите им. Не беше преценено, че когато загубите на енергия са по-малко, това ще стимулира и развитието на икономиката като цяло, включително покупката на електроуреди. И, естествено, електроразпределителните предприятия не само че няма да загубят, но и ще спечелят от това.
Ще вметна, че ЕРП-тата в собствените си държави изпълняват задълженията си за повишаване на енергийната ефективност. И по мое лично мнение за това помага и фактът, че "изсмукват" от нас пари чрез аутсорсинг. Ние сме европейска държава и ЕРП-тата трябва да се държат у нас като в собствените си държави. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обаче не следи за изпълнение на ангажиментите по енергийната ефективност и те не ги изпълняват. Това поставя под въпрос изпълнението на задълженията ни по европейската директива за енергийната ефективност. Което пък означава, че може като държава да търпим санкции, които се плащат от държавния бюджет. Така предприятията, които не си изпълняват задълженията, печелят от спестени средства за изпълнение на мерките по енергийна ефективност и от това, че не плащат санкцията. А тя чрез бюджета всъщност ще се плаща от джоба на всеки от нас. Още отсега мога да кажа, че въпросните глоби ще "завалят" веднага щом наближат съответните срокове, за да се попълнят различните фондове на ЕС. Затова смятам, че в Закона за енергетиката би трябвало императивно да се посочи, че санкциите трябва да се плащат от този, заради когото са наложени, а не от държавния бюджет.
- Как се определя на практика в индустрията нивото на енергийната ефективност?
- Когато става въпрос в ЕС за т.нар. големи горивни инсталации с мощност над 20 мегавата, има едно важно и просто правило - взимат се показателите на 10-те най-добри инсталации в света от даден сектор - например стоманодобив, химическа промишленост, енергетика и т. н. Усреднените показатели на тези най-добри съоръжения трябва да бъдат достигнати от всички останали. Това означава на практика, когато едно производство не е ефективно, да го събаряш и да започваш отначало, внедрявайки най-новите технологии. Те не са евтини, но спестяват пари в бъдеще, защото използват по-малко суровини и енергия за единица продукция, а и няма да се плащат средства за закупуване на квоти за вредни емисии.
Ще дам пример. При обединяването на Източна и Западна Германия се прави анализ на енергийната система на Източна Германия, където ток тогава се произвежда почти изцяло от въглищни централи. Разработват се варианти колко ще струва, ако се запазят въглищните централи, ако им се монтират сероочистващи инсталации, ако се реконструират да работят с друг ресурс и накрая - ако се разрушат и се построят нови. Оказва се, че последният вариант е най-изгоден. Затова германците разрушават старите централи и на тяхно място строят нови, газови. Ето това е блестящ пример за енергийна ефективност с използването на природен газ.
Обаче работата в този сектор не свършва дотук. В Германия, за разлика от България, знаят, че не може току-така да се затвори един сектор, в техния случай - 70 000 миньори да останат без работа. Затова се прави и реализира програма, с която се предвижда на местата, където се затварят мини, да се създадат нови бизнеси. А у нас това не се прави. При затваряне на дадени производства не се знае какви нови бизнеси ще се откриват, кой ще работи там, нито кой ще купува дадената продукция.
- Като стана въпрос за нови енергийни мощности, какво мислите за строителството на АЕЦ "Белене"?
- Крайно време е да се направи сериозен анализ в енергетиката и ако той покаже, че е необходимо да се затворят въглищните централи, тогава трябва да постъпим като в Германия и първо да подсигурим работа на работещите в тези региони и чак тогава да затваряме каквото и да било. За този период от 20-25 години ще изтече експлоатационният срок на въглищните централи, а междувременно ще се построи АЕЦ "Белене". Отделен въпрос е дали са ни необходими два реактора с мощност по 1000 или по 500 мегавата.
- Сега се подготвя нова Директива за енергийната ефективност, която изисква тя да стигне 20% до 2020 г., т.е. целта се завишава. Какво е становището на страната ни по въпроса?
- Да, така е. Посочената вече цел от 9% беше лесно изпълнима за България, защото при нас има много разхищения. Например биха могли да се подменят част от кабелите за пренос на електроенергия, също и електромерите - ако не друго, така ще намалеят кражбите на ток. По-късно ЕС прецени, че целта от 9% спестявания е ниска, защото ресурсната зависимост на Европа от внос на енергоносители става все по-голяма. Затова според новата директива, която сега се подготвя, до 2020 г. трябва да се постигне 20% енергийна ефективност в крайното потребление на всички видове енергия. Все пак това още не е окончателно, защото Европейският парламент не го е гласувал. Ще подчертая, че енергийната ефективност същевременно означава и развитие на нови производства.
А що се отнася до становището на България по директивата, аз в качеството си на експерт към парламентарната комисия по икономика и енергетика изготвих предложения от името на страната ни, но не зная доколко ще се имат предвид. Едното от тях е изискванията за постигане на енергийна ефективност до 2020 г. да не са императивно 20% за всички държави, а да се определят индивидуално спрямо брутния вътрешен продукт на човек от населението. Чисто финансово ще е трудно да се натоварим като държава с инвестициите, изискващи повишение на ЕЕ с 20%.
- Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) също се разглеждат като фактор за повишаване на енергийната ефективност. Какво е мнението ви за тяхното развитие?
- Според мен липсва балансиран подход към видовете енергии - електрическа, топлинна и за охлаждане. Това доведе до отлив от топлофикациите за сметка на електричеството, което от своя страна натовари много електрическата мрежа. Същевременно битовите потребители се топлят с най-неефективната енергия - електрическата. Балансът може да бъде постигнат чрез енергията от ВЕИ и когенерациите, когато инсталациите се изграждат близо до потребителите и с това се намаляват загубите. Производството на електрическа енергия от слънце или вятър в инсталации под 30 киловата е оправдано само когато държавата е финансирала цялостното изграждане. Тогава няма да се заплаща висока цена за тока, влязъл в мрежата, отделните инсталации ще захранват домовете, а недостигът на енергия ще се компенсира от ЕРП-тата. В случаите, когато има излишък, той ще се изкупува от предприятията по средно претеглената цена на микса, така както го определя ДКЕВР.












