Лили Маринкова, БНР: Продължаваме с личност на седмицата - г-н Йордан Недев, вече бивш изп. директор на БДЖ... Преди всичко това сравнение, че биха предпочели от правителството да вземат оставката ви поради лични причини.

Йордан Недев (по телефона): Хм, да. Здравейте на всички, добър ден. Това за личните причини не е някаква, така, сериозна атестация за нещо, което примерно министър Московски е имал предвид. Може би там отново грешката е в моето поле. При мен нещата с подаването на оставката се получиха по един доста лежерен начин. Но все пак аз бях малко като в небрано лозе от думите, които чух от МФ. Когато в петък си подавах оставката, даже ми мина през акъла, че може би не е лоша идея преди това да се обадя на моя министър. Така и не го направих, де. Обадих се по-късно, когато оставката беше факт.

ЛМ: Коя е причината, която конкретно ви накара да си подадете оставката?

ЙН: Ами загубих един ценен гръб. Поне аз така се почувствах... Аз съм свикнал по-скоро да работя в среда, в която има все пак някакви аксиоми. Все пак нещо се знае априори, че то е така и то е фиксирано, и то продължава във времето, за да бъде опора за едно управление. И това, което се изгуби, е именно комуникацията с МФ като част съставна на този тандем, който трябваше да изведе железниците от състоянието, в което беше... Когато получихме първия шамар със спирането на субсидията, не можах да получа никаква обратна връзка защо това конкретно се случва (през лятото МФ внезапно спря многомилионната субсидия към БДЖ, след месец отново я пусна, но без да компенсира пропуснатото - б.р.). Имаше формално някакво писмо, разбира се. Но то някак си не звучеше, поне за мен, твърде логично. И отне много седмици, 3-4 седмици отне, докато успеем да осъществим какъвто и да било контакт с МФ по този повод... което за мене беше странно, защото по принцип с министър Дянков отношенията ни винаги са били перфектни. Той като мениджър на хора, което показа спрямо мен в първата година от моето управление, беше най-доброто, което аз някога съм виждал от някой висшестоящ над мене... И изведнъж това секна и отиде в другата посока, което беше изключително странно.

...В медиите много беше широко лансирано, че едва ли не имаме някакъв личен конфликт с министър Дянков. Аз искам категорично да заявя, че напротив, аз съм изключително впечатлен от министър Дянков като ръководител на човешки кадри. Това, което се случи юли и август, вече е нещо, което аз не мога да си го обясня. Но аз не съм имал личен контакт с него, за да имам лични пререкания. Оттам насетне много се надявам някой поне да ми повярва, че аз наистина си подадох оставката от чувство за професионализъм. Нито някой ми я е искал и нито някой ме е накарал. И изобщо не е имало абсолютно никакъв натиск в тая посока. Но аз вярвам, че когато започнем да играем една игра заедно, то трябва да я довършим заедно и да си помагаме един на друг. А не да се обърне палачинката и да почнеме се цакаме един друг. Това не води до добър край. Аз тая игра не искам да я играя по тоя начин.

ЛМ: Когато обсъждаха вашата оставка, не се ли опитаха да ви задържат? Или да проучат какво е довело до тази криза?

ЙН: Аз мисля, че политиката е едно по-странно образувание, което не е като предприятия, където се гледат предимно работа, лоялност, нали, всякви такива неща, които са свързани с търговския оборот, да го наречеме най-общо. Политиката е доста по сложна система. И там, доколкото аз съм забелязал, подаването на оставка почти винаги е свързано с моментално приемане. Но аз политиката категорично не я разбирам като обект на човечеството. И не мога да коментирам повече от това.