Какви времена настъпиха - направо не ми се говори! Навред камикадзета! И взрив след взрив!

Гледаш го тих, такъв, синкав и никакъв, бе направо мухльо, и изведнъж, бум, избухне. Ето, миналата седмица в поликлиниката, дето сега я прекръстиха на не знам какъв си център, щото в парламента решиха, че от това непременно ще се получи чудо и веднага здравните ни услуги ще станат дотолкова на световно равнище, че Барозу барабар с Меркел и оня французин, новият, ще се втурнат към България да си лекуват кръвното, дето постоянно им го вдига Гърция. Та миналата седмица там един на пръв поглед дотолкова обикновен, че да се чудиш защо жена му се е омъжила за него, влезна в кабинета на ортопеда и избухна. Значи дотолкова се взриви, че ние, дето чакахме по пейките в коридора да си платим потребителската такса, та докторите да захванат да се правят, че ни лекуват, се разбягахме с писъци. Поискал му ортопедът две хиляди и триста лева за някаква ендопротеза и оня, да му се не надяваш, експлодирал.

- Вашта мама, за какво вече трийсет и шест години ги плащам тези здравни осигуровки! - закрещял и заритал разните там ортопедични апаратури, както и самия ортопед. - Колко пара прибра от мен само докато ме изследваше, а сега измисли и тази протеза, та да си купиш зимни гуми за аудито!

Ужас!

А един приятел, Цочо, гледам го - целият подпухнал и изринал се. Ще кажеш варен кремвирш. От тия, боядисаните, дето не спират да се хвалят по разните реклами, че били от месо, а не от тоалетна хартия плюс смлени човки и копита. Викам му:

- Кво става бе, Цочо?!

А той вика:

- Кво! Един на бензиностанцията избухна! Направо взриви се! Дръпна от ръцете на бензинджийката маркуча и като закрещя: "Писна ми, вика! Винетки, сини зони, зелени застраховки, червени точки, а сега и три лева за литър бензин! Все едно карам не с бензин, а с шампанско!". И понеже бях съвсем до него, цял ме обля! Направо на Винету ме направи!

А вчера влизам в една гостилница, поръчвам си шкембе, надумквам го с чесън, както аз си знам, и тъкмо започвам да ям, влетяха вътре две камикадзета по на седемдесет години! И крещят:

- Всички на пода! - викат. - По два килотона сме навързали на коланите!

Налягахме долу всички, дотича собственикът бледен и напикан. Кърши ръце, шепне ужасен:

- Милост! Три деца имам!

- Какво имаш за обяд! - крещят му камикадзетата.

- Пържоли на скара, "Бьоф Строганоф", рамстек с лук, кебапчета... Господи, ще припадна!

- А си припаднал, а сме вдигнали всичко във въздуха! - викат ония и му подават пластмасови торби "Карфур". - Тая я напълваш с пържоли, тая с кебапчета, тази с бьоф, тази със строганоф, а тази - с рамстек! Но без лук! А тенджерата с шкембе чорба! До горе! Шавай!

Втурна се собственикът към кухнята, а ония викат:

- Никой - викат, - да не мърда, че ще ви показват довечера по телевизиите как ви събират в чували!

И докато собственикът изпълняваше поръчката им, захванаха лакомо да ядат от масите. Едното камикадзе дори засърба от чорбата ми и ми вика:

- Що слагаш толкова чесън, бе? Простак!

Бе, казах ви - камикадзе до камикадзе и взрив след взрив! И на всичко отгоре дотолкова ти се бъркат в живота, че дори почват да те учат по колко чесън да си слагаш в шкембето!

Изобщо, страшна работа!