Въпреки разногласията между работодатели и синдикати относно ползата от определянето на минимален осигурителен доход по икономически дейности и професии преговорите за новата осигурителна тежест, която ще трябва да понесат бизнесът и гражданите догодина, вървят сравнително гладко.

Дни преди крайния срок на договаряне, който беше удължен от 21 август до 31 август, вече има споразумения в 57 икономически дейности от 85 или в 67% от тях. Договорените нови минимални прагове касаят 1.4 млн. наети от 1.88 млн. души, които подлежат на регулация с минимални осигурителни прагове.

Средният ръст при постигнатите досега договорки е 4.13%, което може да се приеме за разумно увеличение. Синдикатите дори получиха поздравления от БСК, че проявяват разум и се съгласяват на умерени промени. За сравнение за 2012 г. бяха договорени нови осигуровки в 50 икономически дейности от 85 или в 59% от всички, които засягаха 1.188 млн. наети в тях (61%). Средната договорка беше 6.8%, като сред първенците беше туризмът с 13.1 на сто. Сравнително голямото увеличение на МОД в тази дейност обаче доведе до драстичен спад на наетите в нея, които намаляха от 122 000 на 113 000 души за година. Повече от половината от тях пък се осигуряват на половин работен ден.

За 2013 г. увеличението в туризма ще бъде едва 1%. Ръст на праговете не се предвижда в строителството на магистрали (15 400 наети), в железопътния транспорт (11 800) и в пощенските и куриерските услуги (19 000 наети). Синдикатите в тях са приели аргументите на бизнеса, че не могат да си позволят увеличение на заплатите. В дейността с най-много наети - търговията, ръстът ще е 5.2%, който ще касае над 308 600 работещи. От бизнес организации вече протестираха срещу много високия ръст на праговете в производството на облекло - с 14.3% за 93 700 наети, и в производството на трикотаж - с 15% за 9600 работници и служители. Според БСК на подобен ръст ще издържат само 5-6 големи работодатели, а малките и средните предприятия ще трябва да съкращават или да фалират.

НЕИЗВЕСТНОСТ

По закон социалният министър Тотю Младенов трябва да увеличи минималните прагове в дейностите без договорки със средното договорено, което ще рече 4.13% към момента, но три години поред той подхожда по различен начин, като използва първо ръста на инфлацията, после ръста при договорките и м.г. на реалния среден осигурителен доход. Работодателите обаче настояват да няма административно увеличаване, тъй като това ще доведе до фалити и съкращения. Синдикатите пък твърдят, че без такова догодина никой няма да се съгласява на споразумение и ще се обезсмисли договарянето на праговете. При отчета за изпълнението на бюджета на НОИ главният актюер Антоанета Ганчева призна пред депутатите в социалната комисия, че въпреки ръста на минималния осигурителен доход средно с 5.6% за 2011 г. събраните приходи са 235-240 млн. лв. под плана.