- Кажи му да влезе...

Секретарката кимна, а Иванов въздъхна и се облегна назад. Когато го назначиха за директор на училището, той прие с леко присвито сърце - страхуваше се точно от моменти като този.

Петър Петров, преподавателят по математика на по-долните класове, застана пред бюрото му, като пристъпваше смутено от крак на крак.

- Сядай, сядай... - махна с ръка Иванов, докато се чудеше откъде да започне. После въздъхна отново и поклати глава.

- Защо така, бе Петров... Нали уж се бяхме разбрали?

Математикът мълчеше. Иванов взе листчето, което лежеше пред него, и започна да чете:

- "В града трябвало да бъде ремонтирана улица с дължина един километър. Фирма "Кокиче" е оферирала цена петстотин лева на метър, а фирма "Минзухар" - седемстотин. Много скъпо бе, те тротоарите с мрамор ли ще ги покриват... както и да е. Та, пита се - кой ще спечели търга, ако се знае, че собственик на фирма "Минзухар" е дъщерята на кмета...?" Абе, Петров, ти луд ли си да дадеш подобна задача за контролно на деца от четвърти клас?

- Ама те всички познаха верния отговор... - промърмори математикът.

- Млък! В училището ни няма място за политика! Ние тук готвим децата за... отваряме им вратата към живота, така да се каже. А второто подусловие си е чиста провокация - моля, посочете колко пари ще загуби общината от това. Нямало политика, а?

- Но аз не съм посочил от коя партия е кметът...

- Казах ти да мълчиш! Какво значение има от коя бил - щом той дава парите...

- Е, парите ги даваме всички ние, но нали казахте да не говорим за...

- Да! Тук децата трябва да получават полезни знания за живота, а не да им се пълнят главите с черногледство...

- Някой се е оплакал - предположи очевидното математикът.

- Не "някой", а всички кметове от последните двадесет години. Е, без Тодоров, той нали умря - обаче се обади дъщеря му. Впрочем няма значение - въпросът е принципен: не може да се дават подобни задачи на деца с все още неоформен житейски мироглед.

- Ама аз нали точно затова...

- Аха, затова... - директорът взе друго листче - "Празен, един кораб се движи с 30 км/ч. Натоварен с три хиляди тона захар, същият кораб се движи с 20 км/ч. Пита се:

а/ с каква скорост ще се движи корабът, ако е натоварен с три тона кокаин (по документи - захар) и екипажът му види катерите на Гранична полиция?

б/ каква ще е скоростта от първото подусловие, ако освен това целият екипаж е сложил в сутрешното си кафе от превозваната "захар"? (и в двата случая теглото на кокаина да се пренебрегне)..." Петров, та тук изобщо няма нищо за смятане...?

- Няма - тъжно кимна математикът. - Всичко е ясно от самото начало. И за тази задача ли ви се обадиха?

- Какво? А, не, не - опазил ни Господ. Обаче виж - не може повече така. Задачите ти са откровено провокационни. Толкова ли няма там басейни, дето се пълнят и изпразват - или например - една пчеличка лети срещу вятъра с... а по посока на вятъра с... Нещо такова?

- Има - въздъхна математикът. - Има и такива задачи, но...

- Обаче да се разберем отсега - басейнът се пълни с вода и се пита за колко време ще се изпразни. Ясно ли е? А не - за колко време митничар със заплата 700 лв. ще събере пари за...

- Ясно.

- Е, добре... И не се сърди, ако понякога ти повишавам тон - заради децата го правя. Ние трябва да им отворим вратата към живота, а те... те... да си чупят главите после. И без това ми остават само пет години до пенсия. Разбрахме ли се?

Петров кимна малко разсеяно - вече съчиняваше следващата задача.

"Една пчеличка работи цял ден и събира само лъжичка мед, докато за същото време един политик..."