България става все по-нежелано място за живеене, става ясно от мащабно проучване на КТ "Подкрепа" за нагласите за миграция на работната сила. Само 1/3 от хората в трудоспособна възраст не мислят да напускат страната. А за решените да търсят препитание навън във водещ мотив се превръща нежеланието да живеят у нас.

Според изследването българите, твърдо решени да си намерят работа навън, са относително малък процент - под 8.5 на сто от трудоспособното ни население и през 2011 г., и през т.г. Но това са над 280 000 души от работната сила на страната, която по последни данни на НСИ е под 3.3 млн. души. При това с подобни нагласи са основно млади и образовани хора, които са сигурни, че ще се оправят навън. "По официални данни през последните три години България са напускали ежегодно по 20 000 - 25 000 души между 25 г. и 39 г., които трайно са се установили навън", съобщи проф. Теменуга Ракаджийска от екипа на проучването. Още около 27% и през 2011 г., и през 2012 г. са готови да емигрират при възможност.

Драстично обаче се увеличава процентът на българите с нагласа да емигрират, които планират да го направят, защото "изобщо не искат да живеят в България". През 2007 г., когато страната ни влиза в ЕС, този аргумент е много важен за около 19% от потенциалните емигранти, докато през 2011 г. той вече става водещ за 27% от тях. В същото време за 25.5% от кандидат-емигрантите през 2007 г. този мотив изобщо не е имал значение, докато през м.г. от него не са се интересували едва 12 на сто.

Незначителни положителни нагласи са отчетени при българите, които категорично не биха заминали на работа в чужбина. През 2011 г. хората, които искат да се реализират твърдо в България, са 33% от трудоспособното население, докато през т.г. те вече са 37%. Това обаче може да се обясни не толкова с подобряване на живота у нас и спад в нагласите за емигриране, колкото със също толкова несигурните трудови пазари навън в кризата. Както и с по-високите изисквания към чуждата работна сила, тъй като навсякъде големият проблем е намирането на квалифицирани работници.

Според проф. Ракаджийска се увеличава и делът на българите, които трайно са се установили навън. Тя се позова на данни от изследване на БАН за българската диаспора в Западна Европа, според което през 2011 г. българите, които трайно живеят навън, са били 9% от трудоспособното население на страната ни при 4.7% за 2007 г. Расте и престоят на българите зад граница - от средно 13 месеца през 2007 г. на 18 месеца през 2011 г. А около 650 000 наши работници се препитават навън сезонно, по няколко месеца на година.

НЕДОВОЛСТВО

Ниските заплати са основната причина за нагласите на българите да емигрират. Над 83% от тях и през тази, и през м.г. са готови да напуснат страната заради това. "Според последни данни на проучване за конкурентоспособността на различни икономики в световен мащаб българската е на 54-о място от 59 позиции. От различните показатели страната ни води само по ниско заплащане на труда", обясниха от КТ "Подкрепа".

За доброто заплащане навън, дори в условията на криза, доказателство е и статистиката на БНБ, според която няма намаление в трансферите от работещите навън българи към техните семейства. През 2009 г. те са били 717.7 млн. евро, през 2010 г. - 718 млн. евро, а през 2011 - 770.1 млн. евро.

Липсата на работа е втората причина, която кара все повече българи да мислят за емиграция. През 2011 г. тя е била мотив за подобни нагласи при около 30% от трудоспособните българи, докато през т.г. те вече са почти 35%. А несигурността на работното място кара около 48% от хората у нас да мислят за препитание навън. Официални данни колко са българите навън няма, тъй като според различни проучвания едва 1/5 от хората живеят и работят легално в други страни. По различни данни между 1.2 млн и 1.6 млн. нашенци са се устроили навън.