Изучаването на майчин език стана повод за грандиозен политически скандал и завоалирани заплахи от страна на ДПС. На заседанието си в сряда вечерта депутатите от комисията по образование отказаха да запишат, че майчиният език ще се изучава задължително в училище. Вместо това беше приет текстът: "в процеса на училищното образование може да се изучават и учебните предмети майчин език и хореография. В същата свободна форма се позволява още изучаване на чужд език извън включените в държавните стандарти, религия, предмети от областта на гражданското, здравното и интеркултурното образование, устойчивото развитие.

Депутатът от ДПС Лютви Местан предложи да се запише текст, че майчиният език се изучава задължително по 4 часа седмично. Всички без съпартийците му обаче гласуваха против. "Това, което гласувахте, твърдя, че е дискриминация", обърна се Местан към колегите си. Той заяви, че ще докладва в централата на ДПС и партията ще излезе с официално изявление по въпроса. "Ще решим има ли смисъл да останем повече в обсъждането на този закон. Оттук нататък отговорността за това, което ще стане, е на мнозинството и на министър Игнатов", предупреди зам.-председателят на ДПС.

В хода на дискусията преди гласуването Лютви Местан и просветният министър Сергей Игнатов си размениха остри реплики по идеята майчиният език да влезе задължително в училище. Депутатът от ДПС заяви, че е обидно майчиният език да е записан на един ред с предмета хореография. "Сигурен съм, че вие, министър Игнатов, няма да намалите часовете по майчин език, но утре някой друг министър може да сведе броя на часовете до един седмично. Отношението ни към този член ще определи отношението ни към целия закон", обърна се Местан към министъра. По думите на депутата "в момента има напрежение сред родителите на децата, които искат да учат майчин език". Отговорността за това, което ще следва, няма да бъде моя отговорност", заключи Местан. "Ако запишем текста, както иска г-н Местан, какво означава това?! Ако имаме трима малтийци у нас, ще трябва да си внесем четвърти да им преподава, понеже ще е задължително изучаването на майчин език. Правото за изучаване на майчин език е абсолютно гарантирано у нас и в новия закон - също. Няма никакъв риск", отвърна министърът.

Според сега действащия Закон за народната просвета изучаването на майчин език е регламентирано в часовете по задължително избираема подготовка - 3 часа на седмица, и в свободно избираемата подготовка - 4 часа на седмица. Допуска се учениците, които изучават предмета в ЗИП, да имат и часове по майчин език в рамките на СИП. Право да изучават майчин език имат децата от I до XII клас със съгласието на родителите. В момента има учебни програми за обучение по иврит, ромски, турски и арменски език. По данни на Министерството на образованието през учебната 2011/2012 г. броят на учениците, пожелали да учат майчин език, е най-ниският от 2004/2005 г., когато той се въвежда като предмет. През м.г. тези деца са били 11 068. От тях 10 612 са избрали да учат турски. 216 деца са учили арменски, 177 - иврит, обучение по гръцки са имали 14, а румънски - 13 деца. Учители по арабски са били осигурени за 36 ученици. За сравнение преди 8 години майчин език са избрали 20 137 ученици, от които часове по турски са имали 19 868 деца. 215 ученици са се записали за арменски, 26 - ромски и 28 - гръцки.

Според просветното министерство, ако майчиният език стане задължителен предмет, това означава, че трябва да се предвидят часове в програмата, но те трябва да са за сметка на намаляването на уроците по друг предмет. Задължителното изучаване на майчин език ще означава също така държавата да намери учители по съответния език, както и да осигури безплатни учебници за учениците от I до VII клас. Попълването на позициите за педагози може да се превърне в проблем заради липсата на достатъчно филолози по съответните езици.

Това не е първият опит на ДПС да вкара майчиния език като задължителен предмет. При обсъждането на второ четене на предходни текстове от проектозакона за училищно образование, отново предложени от Лютви Местан, друг депутат от ДПС - Хамид Хамид, заяви, че "назряват сериозни протести и учебната година може да не започне". Тогава той добави, че в сравнение с тях "протестите на Орлов мост ще са като вечеринка". Правото не трябва да се превръща в принуда, контрира Стефани Михайлова от ГЕРБ. Преди две години тогавашният зам.-министър на образованието Милка Коджабашиева бе принудена да подаде оставка под натиска на ДПС. Причината бе писмо до всички регионални инспекторати, в което се даваше изключителното право на класните ръководители да определят етническата принадлежност на учениците си.

Депутатите от другите парламентарни групи бяха единодушни, че участието на ДПС при гласуването на закона в комисията ще бъде полезно. Реакциите им вчера бяха предпазливи. "Съмнявам се, че мнението на г-н Местан е мнение и на парламентарната група на ДПС. Той изрази отношение като член на комисията", коментира Румен Стоилов от ГЕРБ. Той бе категоричен, че няма нарушение на закона и няма дискриминация.