Половин година след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна секторен анализ по веригата пшеница-пшенично брашно-хляб държавата реши да потърси доказателства за евентуалните негласни договорки. От офисите на Съюза на българските мелничари са били иззети документи, които да докажат дали е имало картелни споразумения, съобщиха вчера от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Обискът е извършен от експерти на антимонополната комисия, МВР и е бил разрешен от Софийския административен съд. Иззети са копия от документи, а чрез специализирано оборудване са били прибрани и книжа, съхранявани на електронни и други цифрови носители на информация. От комисията на Петко Николов обясниха, че ще бъде направен подробен анализ на събраните документи, който ще покаже дали е имало нарушение, но не стана ясно колко време ще отнеме той. От КЗК обясниха, че след приключването на преписката комисията ще се произнесе окончателно по случая. Съюзът пък ще има право да се защити в процедурата, допълниха от антимонополния оран.

Съюзът на мелничарите е една от най-големите браншови организации, в която членуват десетки фирми от сектора, сред които "София Мел" ЕАД, "Добруджански хляб" АД, "Сливен 2003" ООД, "Кооперация Симид 1000", "Елиаз" ООД и др.

"Хлебната война" започна още преди две години, когато земеделският министър Мирослав Найденов обяви, че не вижда фактори, които да оправдаят поскъпването на хляба, и заключи, че синхронизираното увеличение на храните е странно. В началото на 2010 г. ВАС потвърди решението на КЗК, с което на сдружения на хлебари от София и Бургас бе наложена глоба заради картелно определяне на цената на хляба. Причината бе поскъпването на заводския хляб в Пловдив и София с 10 ст., което производителите оправдаха с високата цена на новата зърнена реколта. "Винаги могат да се оправдаят със заплати, горива, осигуровки и др., но реколтата тази година е много добра и като количество, и като качество, и няма опасност от дефицит", заяви тогава Найденов. И допълни, че най-вероятно не става въпрос за спекула, а за "пробване на пазара".

Държавата има богат опит в проучването и доказването на картели, особено от 2007 г. насам, но проблем остава бавното разкриване на нарушенията. Почти 300 хил. лв. се наложи да платят 24 фирми за производство на пилешко и яйца преди година. Тогава последна инстанция на Върховния административен съд потвърди картел между предприятията, засечен от КЗК още през 2008 г. Оказа се, че в периода 2002-2007 г. Съюзът на птицевъдите е организирал срещи между членовете си, които са съгласували цените помежду си.

През юли КЗК обяви, че разследва "Бисер Олива", "Звезда" и "Калиакра" заради резкия скок в цените на олиото в периода август-октомври 2010 г., когато литър олио от 1.80 стана 2.60 лв. Това ще е второ разследване за картел на пазара на олио, след като през 2008 г. КЗК установи договорки между рафинериите, и глоби 13 фирми с 2 млн. лв. Впоследствие обаче съдът намали санкцията наполовина.



МЕЖДУ КАПКИТЕ

Съюзът на мелничарите може да мине метър, в случай че държавата открие нарушение. Едно предприятие може да бъде освободено от санкция, ако то първо подаде искане до КЗК за освобождаване от глоба, в което да признае участието си в таен картел, посочи другите участници в него и успее да докаже думите си. Глобите за нарушения зависят от самото провинение и от оборота на нарушителя. Глобата за картел и забранени споразумения е до 10% от оборота на фирмата за изминалата година, но компаниите имат право да обжалват и често окончателната санкция е многократно по-ниска.