Георги Георгиев е роден през 1968 г. в Казанлък. Там завършва средното си образование в Математическата гимназия. Записва електроника в Техническия университет в Габрово, специалност електроника. Именно там с Боян Петков (бас) решават да създадат група и я наричат "Добре дошли в Остава". По-късно стават само "Остава", към тях се присъединява вокалистът Свилен Ноев и се превръщат в една от най-успешните български групи. Имат участия на най-престижните фестивали в Унгария ("Зигед"), Сърбия ("Екзит"), Румъния ("Бестфест"), а също в Берлин, Кьолн, Виена и т.н. Преди около месец "Остава" отпразнуваха своята 20-годишнина пред впечатляващите в момента за самостоятелен български рок концерт над 2000 души публика.





- Как се промени животът на музиканта през тези 20 години - на теб, на другите в "Остава", на колегите изобщо?

- Разделихме се с илюзиите, че можем да живеем и да се издържаме само с музика в България. Повечето от нас работим други работи, за да се издържаме, но остава време да мислим креативни неща за групата. Усещам обаче какво сме направили досега и че ни предстоят още неща и това ме кара да се чувствам много добре. На мен лично много ми липсват концертите от преди 20 години. Тогава имаше много по-малко концерти, които да са платени от разни фирми, които ти нареждат какво и как да свириш. Музикантите имаха голямо поле за изява за авторски песни. Сега всичко е или по частни партита, или става съобразяване с форматите на дадена медия, съответно за да те пускат по нея, за да си известен и за да печелиш така някакви пари все пак. Много ме боли, като виждам какво се случва с младите изпълнители в телевизионните формати като "Мюзик Айдъл", "Х фактор" и т.н. Правят им някакви песни, които изобщо не са за тях. Вместо да се провокира нещо творческо у тях, да се открият, енергията им се разпилява напосоки. В този смисъл съм доволен, че в "Остава" не сме правили компромиси с вижданията си.

- Доколко се промениха самите хора оттогава?

- Хората много се промениха. На преден план излезе и продължава да се шири още и още парвенющината. Да, има млади, креативни хора, които искат да прокарат идеите си в професиите си, в бизнеса си. Но пък това става трудно. Все повече се убеждавам, че съвременната музика не е само част от забавлението, но и от социалния живот на хората. И почти пряко зависи от това дали средната класа е болшинство или малцинство. Хората се лутат, не знаят какво да харесат, не знаят дори защо трябва да го харесат. Някой им хвърля разни каузи, но е като стрелба напосоки. Докато преди 10-15 години хората бяха много повече искрено жадни за някаква емоция. Тогава се търсеха нещата, които дотогава не си ги получавал. Сега можеш да получиш всичко и отвсякъде, но никой не иска да го купи. И това е в световен мащаб. Според мен, ако държавата проведе политика да се провокира средната класа да бъде увеличена, тя да излезе на преден план, хората да имат повече духовни нужди от това да си плащат тока, парното, да ядат и да пият, а вместо това да четат, да ходят на кино, театри, концерти, в чужбина, тогава нещата ще бъдат много по-стойностни. Младите хора са подготвени за едно такова нещо, но няма кой да им го даде.

- Доминацията на попфолка е категорична. Как бе постигната такава победа над рокмузиката?

- Това е също свързано с парвенющината, с изкарването на преден план на нужди като лъскава кола, скъп телефон. Попфолкът е начин на живот, лайфстайл, в който музиката и певиците идват на последно място. Но трябва да им се признае, че тази музика прави в момента своя успешен бизнес на правилното място. Жалкото е, че няма кой знае колко други алтернативи.

- Как тогава в безпаричието може да бъде намерена успешна алтернатива?

- Нашето поколение музиканти все по-открито си говорим за тези неща, кой какво усеща, какво може да се направи. Което преди 10-ина години нямаше как да се случи. Тогава всеки щеше да се прави на по-велик от другия. Малко късно осъзнахме, че няма какво да се дели. Започваме да се замисляме за продуциране на други артисти, да влагаме нашата енергия извън собствените си групи. А това може да ни спаси самите нас като музиканти и освен това да изкараме нови, интересни продукти - певци, певици, групи. Струва ми се, че съвсем скоро у нас ще се появят няколко независими инди-лейбъла, както е по цял свят. Те няма да изискват чак толкова много средства, но ще имат добър криейтив арсенал от музиканти, които разбират и усещат даден стил музика. В началото това ще бъде безплатно. Всеки ще има по един-двама артисти, ако потръгнат нещата, ще започнат и предизвикателства като концерти, продажба в интернет. Вярвам, че България е благодатно място за такива неща.

- Ще започнат ли да плащат някога хората за музика?

- Безплатно вече не става. В Amazon.com, например има някакъв потребител с името "Остава", който си продава наши дискове от години наред и ние не можем да разберем кой е той. Ясно е само, че от продажбите до нас не стига нито стотинка. В миналото това ни се е струвало безобидно, а сега боли. Прогнозата ми е, че хората ще започнат повече да се замислят, ще се пооправят нещата с отчисленията от "Мюзикаутор" и "Профон", но ще стане адски бавно. Защо не може, да речем, всички тези пари от членски внос, вместо да се разпределят на малки суми между много хора, да ги вкарат в софтуер, с който всички медии да разполагат и той автоматично да отчита коя песен колко пъти и кога е пускана. Това е елементарно. Прави ли някой музика, независимо с какво се занимава, и дали не му е само хоби, той трябва да си получава пари за това. Да е неприкосновено това правило. Не може обаче да се отрече, че се случват и хубави неща. "Мюзикаутор" например провеждат конкурс за финансиране на малки музикални проекти, дори мой такъв е сред одобрените. Не става въпрос за големи суми, но такъв вид помощ е много положителна за изпълнителите, повечето от които са принудени обикновено да чукат на какви ли не врати за спонсорство.

- Вие си бяхте сами продуценти на последния ви към момента албум Rock'n'Roll Song Designers. Как го усетихте целия този процес на продуциране?

- Като начало отделихме собствени средства. Слава Богу, се намери и фирма, която помогна с пари. Всичко бе свързано със средства - не само тиражиране, но е и записване, производство на няколко видеоклипа. Един такъв проект излиза между 50 000 и 150 000 лв. Ако се създадат въпросните инди-лейбъли в България, бюджетът ще се свие значително. Хората, които държат студиата, ще станат съпродуценти, там ще се записва на преференциални цени. Към тях може да се присъединят и хората с нови и различни идеи в киното, те могат да прибавят към продукта не само клипове, но и късометражни артфилми.

- Кое се оказа толкова фатално за съвременната рок и алтернативна музика - закриването на телевизия ММ или това, че БГ радио, да речем, пуска песни само с български текстове?

- Със сигурност краят на ММ оказа огромно влияние, защото съвременната музика няма индивидуална трибуна за изява. Няколко телевизии пускат клипове, но нямат предавания, лица. А хората преди всеки следобед си пускаха ММ, за да гледат "Интерактив" с водещ Роро, за да видят кои хора е поканил, какво ще пусне. Визуалният контакт в телевизията е много важен. Ами профилираните радиостанции... Те скастрят българската музика. БГ радио пуска само музика на български език. ОК, няма лошо, обаче техният плейлист клони към естрадата. Z-Rock също е страхотно радио, но то пък е с приоритет към класическия хардрок. И т.н. Ясно е, че те си зависят от рейтинг. Но какво остава на музикантите, които правят съвременна алтернативна музика, която в момента е най-актуалната по цял свят? За тях няма радио или телевизия с изцяло такава платформа, където могат да се въртят техни песни, както в Румъния, Сърбия. Остават интернет и концертите, но така за млади и неизвестни музиканти е много трудно. Сякаш има цензура. Тя не е пряка. Но сякаш има целенасочена политика срещу прогресивно мислещите. Стигна се дотам да липсва център - социален и персонален, личностен. Съвременният българин няма цел извън това да си купи скъпия телефон и друга вещ. Светът наистина е много меркантилен, но в България това е малко в повече. Тук нито има истински личности, нито истински звезди. Има такива, които мислят, които се опитват да бъдат различни от общото. Но те не се сочат за пример в обществото. Просто съм убеден, че това е държавна политика - народът да е прост, не мисли какво се случва с него, с бъдещето му. Тези хора, които мислят обаче, не са конвертируеми, доста от тях дори не искат да ги вземат на работа, за да не "създават проблеми" с това, че мислят.

- Вие сте свирили много по фестивали в чужбина, правили сте и турнета. Как може наша група да пробие там?

- Трябва много силен мениджър. За големите фестивали трябва да те издава голяма компания, да те препоръча някой, вече да си бил или да им се представяш по интернет. За голям пробив на български артист обаче трудно може да стане дума, защото самите западни продуценти имат някакво предубедено отношение, макар то да не е нарочно. Те си имат и предостатъчно изпълнители. Даже някои идват и ни казват: "Правете алтернативна музика, но на ваша фолклорна основа". Но не можеш да накараш насила всички музиканти тук да правят такива песни. Все пак има шанс да те харесат. За дълготраен пробив обаче трябва да живееш там, макар и тогава да няма пълни гаранции.

- В "Остава" замисляли ли сте се да се преместите и да свирите за постоянно извън България?

- Да. Преди 4-5 години това ни беше основна идея, да отидем да живеем на друго място и да пробваме с музика там. Някои неща от личния живот на всички от нас, фактът, че тогава вече сме над 30 години, и липсата на онова малко нещо, за което да се хванем в чужбина, ни отказа. На 2-3 пъти пък се е случвало да витае във въздуха идеята да спрем да се занимаваме с групата, въпреки че не сме си го казвали директно. Но не е станало, защото всеки от нас се чувства пълноценен и има необходимост да е в "Остава". Този концерт за 20-годишнината също много ни зареди и повлия положително. Може и да съм консервативен сега, но нещата с чужбина могат да се получат и ако се правят оттук. Даже е по-реално.