Трябва да си бил в Космоса през последните две години, за да си неосведомен за бума на българските сериали. Дори и кадър да не си гледал, няма спасение от тях - автореклами, медии, сайтове, форуми се надцакват за лидерство на Джаро и Куката, Стоева и Милото, Лютови и Чеканови, Табакови и Чернев..., подобно на продуцентите им.

Сякаш е от друга ера всенародната истерия от вулгарната актуалност на "Дунав мост" (1999) по БНТ на Иван Андонов, светла му памет, по сценарий на Георги Мишев. Тогава чалгата набираше мощ, мутренската естетика прохождаше, все още имаше надежди за измъкване от тинята, технологиите бяха кът.... Той се превърна в една от субкултурните емблеми на прехода, а постепенно самата презряна субкултура се превърна в норма.

Частната Нова тв, лансирала първа през 1994 скудоумните латиносаги с "Три съдби", пак се оказа пионер сред комерсиалните телевизии в ориентацията към бг сериалите като гонене на рейтинг през обиграването на актуална родна проблематика. Само че бутафорно-театралните "Хотел "България" (2004), "Морска сол" (2005) или "Забранена любов" (2008-2011) се оказаха по-ефикасна стръв за жълтите медии, отколкото за екранната аудитория. Е, да не забравяме, че се оказаха банка за бъдещи екранни любимци.



Междувременно същата телевизия пак първа вкара турските сериали



И успя така да грабне следобедно/сутрешната си аудитория с най-качествения от тях "1001 нощ" (2008-2009 и повторен през 2010), че конкурентката й bTV загърби високомерието, постави "Перла", "Листопад" или "Забраненият плод" в праймтайма и отвя Нова.

За никого не е тайна, че печелившата тв сериална индустрия в Турция е резултат от развитието на филмовата - става дума за пари, мощности, кадри... И независимо от сантименталната протяжност и ориенталските нрави турските сериали демонстрират не само висока кинематографична и технологична култура - те съумяват да надскочат комерсиалния си статус, излъчвайки важни послания.

В същото това време въпреки недостатъчната държавна подкрепа новото българско кино набира сили и самочувствие чрез награди на авторски и жанрови филми (предимно дебютни като "Дзифт" на Явор Гърдев и "Източни пиеси" на Камен Калев), публиката като че ли престава да бъде сляпа за него и така се стига до прословутите 380 хиляди зрители на "Мисия Лондон" (2010) на Димитър Митовски, един от собствениците на "СИА". И продуцентската компания, лидер в реализирането на реклами и тв формати, а и с няколко филма зад гърба си чрез дъщерната "Камера", естествено атакува bTV, чийто сериален опит се свежда единствено до побългарения канадски формат "Тя и той". Предложението е неустоимо - съвременен семейно-криминален сериал (по идея на друг неин собственик Димитър Гочев). И се пръкна "Стъклен дом". И колелото се завъртя. И се стигна до абсурдния слоган "сезонът на българските сериали по bTV продължава" и шестото й изкушение за наивници "Къде е Маги?", чийто съспенс засега изобщо не ме лови, а и техническите му параметри куцат. Прочее, сериалът е продукт на bTV Studios, създали също "преведения" и безпомощен "Домашен арест" (2011-), рекламиран като "първия български ситком", сякаш е нямало "Клиника на третия етаж" по БНТ още през 1999...

Та бумът започна от "Стъклен дом" (2010 - 2012) - прощъпалникът на рейтинговия български сериал. Първият му сезон успя да консолидира немислими таргети: от фенките на турските сериали до младежите, резистентни към телевизията. Защото, въпреки че не надскочи конфекцията и бе пореден пример за драматургичен дефицит у нас, той се оказа актуален, с разпознаваеми персонажи и урбанистични координати, автентичен, с остроумни реплики и дръзки обрати, лайфстайлски, с нови лица и находчив мъжки каст, високотехнологичен, с маниашка визия и звукова адекватност. Тоест за първи път можем да говорим за продукт, съотносим с престижните му чуждестранни събратя дори по отношение на режисурата, макар и нехомогенна. И още - въпреки че експонира гадости, поне в първия си сезон "Стъклен дом" бе успешна алтернатива на вездесъщата тукашна простащина.

Но както знаем, добрият вкус не е присъщ на комерсиалните телевизии и bTV, след като натири "Стъклен дом" в понеделнишкия праймтайм, в сряда заложи на семейно-комедийния сериал "Столичани в повече" (2011-), мултиплицирал лумпенския хумор и злободневната махленщина на шоуто "Комиците" и поверен на продуцентите му Евтим Милошев и Любо Нейков от Dream Team Productions, както и на доста от актьорите. За верните зрители на bTV вероятно е зверски смешен и дори смел, но според професионалните критерии е плитък и негледаем.

На 23 септември започна III сезон на "Седем часа разлика" (2011-) на bTV и "Глобал филмс", настояващ да е "единствената българска серийна филмова продукция със сюжет, вдъхновен от реални събития". Разкрачен между София и Ню Йорк, минало и настояще, закон и престъпност, медии и политика, флешбек и каданс, той е най-мащабният в днешния български ефир. Пък и освен присъствието в БНТ на класика Георги Мишев ("Патриархат", 2005) и на сина му Михаил Вешим ("Английският съсед", 2011) Милена Фучеджиева и Любен Дилов-син са единствените узнаваеми фигури сред сценаристите на днешните сериали. Друг е въпросът, че колкото и да е видим стремежът към автентизъм и съспенс, колкото и да се обиграват английски и руски, колкото и да познаваме Любен Дилов-син като бляскав остроумник, а Милена Фучеджиева като медийна харпия, продуктът изглежда хлабав и провинциално патетичен.



След като издигна българския сериален имидж в bTV,



СИА атакува и обществената БНТ1 - с кримката "Под прикритие" (2011- ), писана паралелно (!?) от сценаристите на "Стъклен дом" (този път по идея на Димитър Митовски). Но потенциалът им се оказа дефицитен - първият сериал започна да буксува, а вторият стигна до copy-paste. Защото, макар ситуациите, мутрите, ченгетата, корупцията, бруталността, стайлингът и дори репликите да са присъщи на българския Преход, на екрана изглеждат ерзац. А и въпреки класни актьорски присъствия характерите са развити на комиксово равнище, а режисурата е като за "лапнишарани". Но с технологичните си качества и екшъна "Под прикритие" ревитализира рейтинга на БНТ1. Тя на свой ред се захвали с него. Само че за разлика от сериалите в частните телевизии «Под прикритие» се произвежда с държавни пари. Не ми се вижда уместно обществената БНТ1 да парадира с комерсиален продукт, чието послание си е дюс арогантно. Е, той скоро ще продължи, а и там обещават още няколко заглавия, да видим...

Бумът на българските сериали е факт. Те произведоха звезди и лафове. А и тъй като живеем в безсънен хаос, гледането на родни сериали за някои се оказва дори терапевтично. Калкулациите на доста продуценти се оказаха успешни въпреки очевадната липса на фантазия и хълцащата драматургия. Но е невярно тръбенето, включително и политическото, че те били възродили българското кино. С професионалистите, заети в тях, наистина са сегмент от националната филмова индустрия (доколкото я има). Но дори и да са снимани като филми, сериалите не са кино. Те са си телевизионна продукция. И няма нужда от надуване на балони. Неизбежно се пукат.