Подслушани и записани чрез специални разузнавателни средства разговори ще подгряват проверката за АЕЦ "Белене" и ще я насочват упорито към бившия енергиен министър и настоящ депутат от БСП Румен Овчаров и неговите приближени. Това стана ясно от изявления на шефа на временната анкетна комисия за разследване на корупцията по високите етажи Яне Янев. Засега работата на тази комисия е ограничена единствено в рамките на енергетиката, и то само за АЕЦ "Белене" и Овчаров. От месец Янев твърди, че покрай "Белене" е имало дори образувани "едно или две дела за шпионаж". Внушението му е, че именно по тях са тайнствените СРС-та, които обществото предстои да прочете.

"Мисля, че имаше образувано дело за издаване на държавна тайна във връзка с АЕЦ "Белене", но то беше през 2006 г. по времето на Ангел Александров, преди аз да отида в следствието. Доколкото помня, е прекратено", обяви зам. главният прокурор и шеф на националното следствие Бойко Найденов вчера. От думите му се разбра, че дела за шпионаж по темата липсват. По-късно това бе потвърдено и от главния прокурор Борис Велчев. Найденов добави, че от парламента не е постъпвало никакво искане за предоставяне на СРС-та. "Ако ги имат в парламента, не знам откъде ги имат, би трябвало да част от делото", допълни той.

Ден по-рано Янев обяви, че имал готовност да отправи искане до прокуратурата по два конкретни случая. Единият е за прекратено досъдебно производство покрай разговори между Румен Овчаров, руския му колега Сергей Шматко, шефа на "Росатом" Сергей Кириенко и Корнелия Нинова за АЕЦ "Белене" и с "Газпром".



Янев даде да се разбере, че знае какви са СРС-тата



Другият случай пък включвал също СРС-та и е по обвинение за осуетено наказателно преследване срещу собственика на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. "Става дума за тежка корупция и ощетяване на държавата с милиони", бе категоричен Янев.

Вчера обаче Янев отрече пред "Сега" да разполага със записите, още по-малко да е запознат със съдържанието им. Решил да повдигне въпроса за делата, след като се е запознал с журналистически разследвания, както и с протоколи на ВСС, в които се споменава за прекратяването на досъдебните производства и засекретяването на материалите по тях. "По бързината, с която това е направено, си личи, че е оказван натиск върху съдебната система да бъдат спрени тези дела", заяви Янев. И уточни, че натискът е идвал както от страна на засегнатите, така и от други лица, свързани с тях, но без да навлиза в подробности. Според него именно чрез тези прекратени дела може да се разплете докрай корупционната схема около АЕЦ "Белене".

Янев отхвърли възможността записите да са били унищожени след прекратяването на досъдебните производства, както изисква Законът за СРС, тъй като те били част от делото и трябвало да бъдат пазени до изтичането на давността му. По закон данните от СРС трябва да се унищожат в 6-месечен срок, ако не се ползват като доказателства по дело. В случая то е прекратено и би трябвало да са унищожени. Понякога обаче службите ползват текстове от закона за защита на класифицираната информация, където сроковете за пазене на секретни материали са с десетки години.

Янев даде заден и по отношение на споменатите от него "едно-две дела за шпионаж" от времето на тройната коалиция във връзка с "Белене". "Не бих искал да развивам хипотези, преди комисията да се е запознала с конкретни документи", оправда се той.

"Нямам никаква представа за какво говори Яне Янев", коментира Румен Овчаров пред "Сега". И отрече някога да е бил викан от следствените органи по подобни дела, както и да е бил записван. "Вътрешният министър Румен Петков публично заяви пред медиите, че никога не съм бил подслушван", допълни Овчаров. "Никога не съм викана по темата АЕЦ "Белене" или във връзка с Красимир Георгиев. Моят ресор беше икономиката, а не енергетиката. Никакъв допир не съм имала с енергетиката, за да бъда свързвана сега с това и не участвам в изкуствени проблеми", заяви и Корнелия Нинова.

На практика историята около бъдещото разгласяване на СРС-тата означава, че ще бъде подгрят старият скандал между Румен Овчаров и неговите приближени, от една страна, и бившия шеф на следствието Ангел Александров и близките на ГЕРБ фактори и депутати от ДПС, от друга. Скандалът гръмна през 2007 г. и доведе до дело срещу всички замесени, което бе прекратено. Освен това заради него се стигна и до оттеглянето на Румен Овчаров като министър и на Ангел Александров от националното следствие.

Повод за един от най-големите политически скандали на прехода станаха едновременно приватизацията на "Булгартабак" и замесването на името на Овчаров и неговия приятел бизнесмена Красимир Георгиев в сагата със столичната топлофикация. Тогавашният шеф на следствието Александров обвини Овчаров, че е



"собственикът на държавата"



и че го е заплашвал с физическа ликвидация. Имал и свидетели.

Тогава следователят, който сега оглавява икономическия отдел на националното следствие, обяви, че Овчаров участва в опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Според Александров става дума "за безпрецедентния начин, по който са декапитализирали "Булгартабак", за да може по много елегантен начин да бъде закупен от определени лица. Румен Овчаров му отговори, че е "жалко и недостойно главният следовател на републиката да превръща държавата в "Биг брадър".

Последва искане на Александров за уволнение на Татяна Шарланджиева, която беше от екипа, разследващ ексшефа на "Топлофикация" Валентин Димитров. Това стана, след като чрез подслушване е засечено от нея да изтича информация към ключов свидетел - шефа на "Фронтиер" Красимир Георгиев. Георгиев е бивш съдружник на майката на Валентин Димитров. Благодарение на данните, които стигали до Георгиев, той се спасявал от наказателно преследване, твърдеше Александров и обяви, че срещу Георгиев имало разследване по четири обвинения.

От цялата история около големия корупционен скандал "Ангел Александров - Румен Овчаров" излезе дело за престъпление срещу правосъдието, свързано с аферата "Топлофикация" срещу бившия зам.-министър на икономиката Корнелия Нинова и следователката от националното следствие Татяна Шарланджиева. По това дело се разследваха Овчаров и Александров. После то бе прекратено. Пак покрай скандала бе образувано и досъдебно производство срещу бившия зам.-министър на политиката при бедствия и аварии Делян Пеевски, който сега е депутат от ДПС. Той бе разследван за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага по обвинение на тогавашния шеф на "Булгартабак" Христо Лачев в периода януари-март 2006 г. Лачев твърдеше, че Пеевски е искал на "близки до него фирми да бъде осигурена работа с "Булгартабак", срещу което ще се получи облага". Така и не бяха събрани достатъчно доказателства, за да му бъде повдигнато обвинение. Главният прокурор Борис Велчев обясни тогава, че делото е прекратено, след като и единственият независим свидетел, посочен от директора на "Булгартабак", отказал да потвърди за натиск от страна на Пеевски. Не е известно и нещо да се е случило на бизнесмена Красимир Георгиев, който преди години бе привикван на разпити, но и сега живее в Швейцария.

Междувременно Ангел Александров обяви, че по делото "Топлофикация" се стигнало до "обстоятелства във връзка с националната сигурност". Тогава се разбра, че е било разрешено подслушване на шефа на "Фронтиер" Красимир Георгиев и се оказа, че покрай това са се "закачили" в разговори с него министри, следователи, високопоставени чиновници. Оказа се, че са записани десетки разговори на тогавашния строителен министър Асен Гагаузов с Георгиев.