Финансовият министър Симеон Дянков предложи минималната работна заплата да се определя по региони според икономическото им развитие и безработицата. Предложението стана ясно вчера, въпреки че постановлението за увеличение на най-ниското възнаграждение от 290 на 310 лв. от 1 януари вече е готово и мина през комисията по доходи към тристранния съвет. Според Кодекса на труда работодателите нямат право да наемат работници под минималната заплата за страната.

"Заплатата от 310 лв. е правилна на този фон на развитие на икономиката. Въпросът е дали може юридически да има диференциация по райони. За 310 лв. минимална заплата в София, Пловдив или в Бургас не работи почти никой. Докато в Северозападния район - Монтана, Враца, Видин, имаме данни, че значителна част от хората в частния сектор работят на минимални заплати. Там изниква въпросът дали увеличението на минималната заплата ще предизвика проблем за бизнеса в региона", казва Дянков в интервю за "Стандарт". Как би се реализирала идеята - с вдигане на минималната заплата в големите градове над 310 лв. или намаляването й в по-малките под това ниво, все още не е ясно. Министърът се аргументира вчера, че в доста страни в Европа, най-вече от федеративен тип, има различни минимални заплати. Той добави, че икономически предложението е разумно и ще доведе до гъвкавост от гледна точка на икономическата ситуация в отделните райони. Но остави на тристранния съвет да реши дали това е юридически възможно.

Идеята за първи път е изказана на заседанието на комисията по доходите, която гледа постановлението за минималната заплата в сряда. Участници разказаха пред "Сега", че тя била подхвърлена от заместника на Дянков - Владислав Горанов, но не била приета на сериозно и не е била обсъдена.

Данните на статистиката не подкрепят идеята на министър Дянков, тъй като в самите райони има огромни разлики в заплащането. В най-бедния Северозападен например средната годишна заплата е 6540 лв., докато във Видин тя е едва 5422 лв., а във Враца е 8509 лв. В столицата възнаграждението е 10 547 лв., докато в Благоевград е 5683 лв., а и двете области са в Югозападна България. Последните данни на НСИ са за 2010 г., но тенденцията в разликите през годините се запазва.

Социалните партньори и експертите не приемат еднозначно предложението. Вчера работодателите принципно подкрепиха диференцирана минимална заплата като начало за отчитане на икономическото състояние на отделните фирми. От БСК я приемат като стъпка за предпазване на бизнеса от закриване на работни места и самоликвидиране. Но продължават да настояват държавата изобщо да не определя административно доходи и да слага минимална заплата само там, където тя е работодател. От БСК признават също, че регионалните различия водят до сериозното преливане на кадрови ресурс към големите центрове. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев също смята, че има икономическа логика да се определя минимална заплата на териториален принцип. "Но би било по-лесно реализуемо и юридически, и технически да се определя по браншове, защото има кой да я договаря", смята Велев. Принципната позиция на бизнеса е договарянето да бъде на ниво предприятие, тъй като само така възнагражденията ще бъдат съобразени с възможностите на отделните работодатели и ще ги предпазят от фалит.

"По тази логика аз веднага бих поискал по-ниска цена на тока, на лекарствата, на хранителните стоки, щом получавам по-малко", коментира Иван Нейков, бивш министър на труда, сега председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Той добави, че би трябвало да се диференцират и социалните плащания, пенсиите и т.н. Според Нейков подобно решение ще доведе до още по-голямо обедняване на изоставащите региони и по-активна миграция на работна сила към градове с по-добро заплащане. Това пък ще създаде проблеми на бизнеса за намиране на качествени служители. В същото време бедните райони няма как да привлекат фирми заради липса на кадри и лоша инфраструктура, смята Нейков. Той припомни, че дори специалното постановление "Странджа Сакар" по време на комунизма, което предвиждаше да се плаща допълнително на заселниците в този район, не е дало кой знае какъв резултат.

Синдикатите изцяло отричат идеята. Експертът от КТ "Подкрепа" Николай Николов припомни, че България не е създадена от щати и законодателството е едно за всички. "Държавата трябва да определя минималната ставка, а нищо не пречи по региони на браншово ниво чрез колективни договори да се определят различни величини над нея", казва Николов. Същата теза защитават и от КНСБ.