Българите, които са ползвали болнични през първото полугодие на годината, са по-малко, отколкото през същия период на миналата година, но затова пък са вземали повече на брой болнични и са били неработоспособни по-дълго. Това показва справка на НОИ за временната неработоспособност, изготвена за "Сега".

Болните с право на обезщетение през полугодието на 2012 г. са били 1.437 млн. души, или с около 40 000 по-малко спрямо същия период на 2011 г., когато броят им е 1.477 млн. В същото време към юни 2012 г. изплатените обезщетения за общо заболяване са били почти 1.168 млн., което е с около 13 700 броя или с 2.06% повече от полугодието на 2011 г. Тогава болничните листове са били малко над 1.154 млн. броя. Ръстът е от по-топлите месеци, тъй като през първите три месеца на годината осигурителният институт отчете с 10 000 обезщетения по-малко, което може да се обясни с по-ниската заболеваемост през зимата на т.г. Броят работни дни, загубени заради болест, също е нараснал доста. За полугодието на 2012 г. той е 12 364 196 дни, докато година по-рано е бил 11 906 817 дни, или с над 457 000 по-малко. Увеличение с близо 11 млн. лв. има и при сумата за обезщетения - към юни 2012 г. тя е над 144.4 млн. лв., а през 2011 г. - около 133.6 млн. лв.

Данните могат да означават, че хората все по-често търсят лекарска помощ чак при изостряне на заболяването, което натоварва допълнително бюджета. При забавено лечение то излиза по-скъпо, а НОИ плаща за повече и по-дълги болнични.

Причината за закъснялото лечение може да се търси и в прехвърлянето от 1 юли 2010 г. на първите три дни от обезщетението за общо заболяване за сметка на работодателите. От това губят както бизнесът, така и хората, затова и болнични се вземат само в краен случай. На бизнеса мярката излиза около 100 млн. лв. повече разходи годишно, при това, без да има правомощия и квалифициран персонал да контролира редовността на листовете. А работещите вземат 3 дни по 70% от надницата си. Ако болничният е за сметка на НОИ, работниците получават пълно възнаграждение за първия ден и по 80% от средния си осигурителен доход за останалия период, който не може да е повече от 18 месеца.

Въпреки съмнителния ефект управляващите планират да вкарат за постоянно в Кодекса за социално осигуряване временната антикризисна мярка, която трябваше да действа само до края на 2010 г. Статистиката също не улавя закономерност в ползването на болнични, които могат да оправдаят законодателните промени с аргумента, че с обезщетенията масово се злоупотребява. По-стари данни показаха, че броят им следва заболеваемостта в страната и епидемиологичната обстановка. При въвеждането на мярката управляващите обвиниха работодателите, че в кризата "разболяват" нарочно работниците си, за да тежат на бюджета на НОИ, вместо да им плащат заплати. Хората пък си вземали болнични да си вършат лична работа. Аргументът беше, че броят на болничните се е вдигнал драстично през първите три месеца на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г., но не беше отчетена епидемията от морбили и истерията около свинския грип. През 2011 г. обаче болничните и болните пак се оказаха повече, отколкото през 2010 г. Обжалваните болнични листове също остават минимален процент от всички и за полугодието на 2012 г. са едва 8676 за 127 236 дни. Отменени са 1987 за 26 685 дни, а причините за обжалването са основно административни - издадени са от органи, които не са оторизирани да ги дават за съответната продължителност, или са за заболяване, за което има ТЕЛК, или е направено прекъсване за неработни дни. Има и обжалвани заради по-дълга продължителност от необходимата за съответното заболяване.