Съветникът по национална сигурност Збигнев Бжежински (вляво) с държавния секретар Сайръс Ванс, заменен по-късно от Едмънд Мъски. |
Целта на изпреварващите ядрени удари било нанасянето на максимални икономически загуби и фактически да се обезоръжи СССР. Документът гласи, че "противникът е длъжен да загуби възможността да използва своята военна мощ и да понесе невъзмездими щети". Документът предвижда използването на високо технологични системи за откриването на съветските ядрени обекти, в това число и на тези в Източна Европа и Северна Корея. След това те е трябвало да бъдат прецизно унищожени и след получаването на сведения за нанесените поражения, ако е нужно, да се нанесе втори удар. Интересното е, че авторите на "Директива 59", сред които е бил и военният съветник по националната сигурност на президента Уилям Одом, са смятали, че "използването на ядрени оръжия срещу редовните части на съветската армия няма да доведат до апокалипсис". Заедно с това Одом и неговите колеги са предупреждавали, че подобна война ще бъде дълга, тъй като според техните оценки за намирането на всички цели, които са достойни за подобни прецизни удари с ядрени ракети, могат да отидат "дни и седмици". "Националните лидери ще разберат колко са уязвими и
няма да хабят ядрени оръжия за граждански цели",
пише Одом. От някои документи става ясно, че Уилям Одом и военният министър Харолд Браун дори организирали редица военни учения в тази посока, при които "врагът бил преследван" дълбоко в територии на редица страни от Източния блок и други съюзници на Съветския съюз, като Северна Корея. Друг елемент, който никога досега не беше виждал бял свят бе планираната автоматична възможност за "ответен удар при тревога". Тя била включена въпреки критиките на другите съветници в Белия дом, които го разглеждали като "много опасно нещо".
Документите също така разкриват, че бившият американски държавен секретар Едмънд Мъски не е бил информиран за "Директива 59", докато не прочел за нея във вестниците, сочи хронологията на Белия дом. Въпреки че неговото ведомство преди това било въвлечено в разработването на ядрената политика на страната, този път съветникът по национална сигурност Збигнев Бжежински буквално отрязал Държавния департамент под претекста, че подобни операции, "които са толкова свързани с военното планиране, са прерогатив и отговорност на Пентагона". Освен това директивата приемала противоречивата идея, че "Съветският съюз вече бил разработил концепция за победа в евентуална ядрена война и вече имал няколко разработени сценария". Главният съветник на Държавния департамент и специалист по СССР Маршал Шулман се съмнявал в тези твърдения и написал за това на военния министър. "Ние може би възлагаме прекалено много тежест на съветските военни, повече, отколкото те имат реално. Ако обаче те се доберат до тази американска директива, това може да ги убеди, че ние имаме подобни намерения и възможност", се казва в неговата докладна. Бъдещите изследвания показали, че Шулман е бил прав, защото по това време съветските лидери вече били проумели, че при евентуална атомна война нито една страна няма да е победител и че самият
СССР няма да оцелее
при подобен конфликт.
В миналото бе известно, че принципът на идеята за изпреварваш атомен удар, който предвижда "Директива 59", се отхвърлял първоначално от президента Джими Картър. Според него ядреното оръжие трябва да изпълнява сдържаща функция и да се използва само в случай на адекватен отговори при възможна съветска агресия. Причината за промяна на тази концепция се дължи на влошаването на отношенията между СССР и САЩ в началото на 80-те години на миналия век. Именно тогава съветските войски окупираха Афганистан, а западните страни отговориха с бойкот на лятната олимпиада в Москва. Точно тази агресия провали и ратифицирането през 1979 г. от Конгреса на САЩ на подписания договор за ограничаване на стратегическите оръжия, известен като САЛТ-1. Той бе постигнат от съветския лидер Леонид Брежнев и от Картър през същата година. Експерти обаче продължават да критикуват "Директива 59", защото, освен че дава прекалено големи правомощия на американския президент да използва ядрени оръжия, в същото време намалява прага на отговорност при вземането на решение за започването на подобна атака. Много наблюдатели са убедени, че това спомага и за увеличаване на напрежението в целия свят.
---КАРЕ---
Германски политик подкрепял идеята за превантивен удар
Един от ключовите политици на следвоенна Западна Германия - Франц Йозеф Щраус, бил привърженик на варианта за превантивен ядрен удар по Съветския съюз, разкри руският в. "Независимая газета", цитирайки свои източници. Докато бил военен министър на ФРГ той поръчал през 1961 г. да са разработи план за нанасянето на първи удар и за ролята на Бундесвера (армията) в евентуална Трета световна война. Сценарият, който бил разработен от германските генерали, препоръчвал нанасянето на подобни удари преди "непосредствена атака от съветска страна". Както личи от разсекретени наскоро документи, в САЩ тези планове обезпокоили дори тогавашния държавен секретар Хенри Кисинджър. Той не скривал опасенията си, че при една критическа операция Щраус дори бил способен "просто да вземе нужното му оръжие", тоест да открадне атомните бомби на САЩ, които са разположени на територията на Германия. Т.г. се навършиха 50 години от един от най-шумните политически скандали в историята на ФРГ, който бил отново дело на Щраус през октомври 1962 г. Тогава по негово незаконно разпореждане били арестувани известният журналист от сп. "Шпигел" Рудолф Аугщайн и редица негови сътрудници. Причината било публикуването на редица тайни документи на НАТО, за което те дори за кратко били обвинени в предателство на родината. В крайна сметка делото се провалило с гръм и трясък, като на канцлера Конрад Аденауер му се наложило да уволни Франц Йозеф Щраус от поста военен министър.