Народът се пита - как се случи така, че жестокият Дянков внезапно реши да вдига пенсиите? Работата всъщност е много проста.

Всичко започна с това, че в трамвай номер 20 се случи чудо - софийският ром Олег Рашков си купи билет. Ей така, приближи се до кабината на ватмана и попита:

- Може ли едно билетче?

Ватманът, един Пешо, направо зяпна:

- Кво?

- Билетче може ли?

Ватман Пешо огледа с безумни очи мургавия пътник, спря трамвая и се разплака. После, засрамен от разнежването си, прибра левчето, подаде билетчето, а циганинът отиде да го продупчи. Гледката изуми дотолкова трамвая, че дори няколкото татуирани тийнейджърки, които пътуваха към близкото средище на културата (мол "Сердика"), измъкнаха жичките от ушите си и впериха влюбени погледи в извънземния циганин.

Малко след тази невероятната случка на спирката на Халите гражданката Маринова изпускаше същия този трамвай. Секунди не й достигнаха, затрасна се под носа й врата, пое превозното средство напред по пътя си... Друг път при подобни обстоятелства ватман Пешо дори и не поглеждаше към ръкомахащото след него гражданство - пътниците чакат, не трамваят! Но сега, благородно светнал от подвига на онзи ром, ватман Пешо само дето не даде заден ход, та да прибере Маринова.

Тази Маринова беше акушерка в 178-и родилен дом. Тя беше тамошната "мадам" - прибираше парите, които роднините пускаха на лекарите, за да осигурят на родилките си добро обслужване и екстри. В днешния ден тя трябваше да получи от млад баща на име Фидан Цеков 985 лева, които щяха да осигурят на родилката Цекова безболезнено раждане и ангелско отношение - все неща, които поначало по закон й се полагаха, но за тях се плащаше под масата. Сега, изумена и очарована от случилото се на Халите, тя, неочаквано и за себе си отказа корупционната сделка. Усмихна се мило на Цеков и прошепна:

- Не, не! Раждането ще мине като по ноти и всичко ще е наред! Здравната каса плаща!

И, представете си, целуна го по челото! Майчински! Тъй както само една акушерка може да целуне млад баща.

Обаче Фидан Цеков не беше само млад баща. Фидан Цеков беше и съдия в 23-ти районен съд. В днешния ден трябваше да произнесе присъдата по делото за обира в апартамента на челиста Моцарт Попов. Обирът бе извършен от печения обирджия Мишо Отвертката. Уликите срещу него бяха безспорни, но Цеков обеща на адвоката му да произнесе оправдателна присъда. Беше си платил Отвертката. Сега обаче, сащисан от чудото в родилния дом, бъдещият баща реши: "Ще върна тези 7000, но ще набутам това копеле в затвора!". Така и направи - отреди му две години ефективно. При първоначален строг режим.

Виолончелистът Попов, отчаян от точещото се вече осма година дело и неочакващ никаква справедливост от подкупното правосъдие, направо не повярва на ушите си. Остана треснат и онемял на пейка в съдебната зала и от възхитата му го извади само охраната - все пак залата трябваше да бъда освободена за следващото дело. Същата вечер Моцарт Попов имаше концерт. Трябваше да свири с филхармонията Дворжак, Концерт за виолончело и оркестър. Очарован от събитието в Районния съд, той изпълни партията си така, че направо побърка залата. Излишно е да казвам, че в пета ложа на същата тази зала седеше и жестокият български финансов министър, по душа трепетен меломан и възторжен ценител на класическата музика. Гениалното изпълнение на Попов разтопи леда в сърцето му, благодарни сълзи замъглиха очилата му и неочаквана сърдечност разтърсиха тялото му:

- Ще им вдигна пенсиите! От догодина! На всички! - изхлипа той и още на следващата сутрин съобщи това от телевизиите.

Това е то истината за чудото с пенсиите!

И изобщо: "Братя цигани, почнете да си дупчите билетчетата в градския транспорт, бе, мама му стара!"