Нямам обяснение по въпроса. Но като навързах поредица от събития в недрата и околностите на моя малък четириетажен блок в покрайнините на софийския център, предположих, че може би отговорът ще дойде от само себе си.

Неотдавна уважаемата от всички "Топлофикация" реши да направи ключова инвестиция, като премести с около 3 метра трасето на магистралния си топлопровод, изваждайки го изпод градинките и полагайки го под настилката на нашата уличка. Настъпиха тежки времена. Започна гола сеч. Лъсна цялата прелест на социалистическото строителство, която зеленината майчински прикриваше. Зейна голям трап. Настана величествена кал. Подир няколкомесечна обсада дълбокият ров бе запълнен с няколко камиона глина. Благоустрояването на уличката ни бе приключило.

След продължително викане на неволята (Столична община) реших да я заменя с гражданското съзнание на комшиите. Прозвъних ги до един и ги призовах да излезем в събота и да подравним тези брулени хълмове, в чиито оврази бяха пропаднали едно дете, две кучета и леля Пенка от партера. Без тежки травми. След големи кандърми всички се съгласиха, но при едно условие: ще дойдат, ако излезе и търтеят от втория етаж, който винаги се скатава. Обещах да им доставя въпросния търтей, който бе наречен също и трътка.

Сутринта в десет се явих с лопата и кирка пред блока. От всички балкони занадничаха рошави и плешиви глави. Всеки искаше да се увери, че не се е минал да слезе, без другите да са там. Накрая съседското братство наизлезе дружно, хвана работническо-селските уреди и след първите няколко копки така се ентусиазира, че не само заравни терена, но през следващите няколко седмици изпадна в стихийно ландшафтно съревнование кой да засади повече фиданки, храсти и цветя и да оформи по-прелестен кът в стил жп кантон или градинка тип МНО. Насред кипежа му мина един комшия, живеещ на края на уличката, и затова непострадал от войните, комунизма и "Топлофикация". С кръвясали от изпитото предишната вечер очи той ни изгледа и се провикна:

- Кво правите, бе, будали?

- Оправяме си градинката - отвърнахме хорово.

- Копайте, копайте, серсеми! Бунак лозе копа, юнак вино пие!

И си замина, изпроводен със залп подигравки от въодушевената дружина.

Улицата бе асфалтирана.

И изведнъж - изненадка! Надойдоха багери, самосвали и друга зловеща техника и уличката отново бе разкопана. Този път - за да бъде прокаран топлопровод по напречната улица, тръгваща точно пред нашия блок. В началото на ХХ в. строителите на съвременна България положили канализация от двете страни на платното й. Сега строителите на модерна България премахнаха канализацията от едната й страна. Отново настанаха усилни гимнастически упражнения: леля Пенка вече бе способна да изпълни упражнение от международна класа на греда, но нямаше подходящо трико. След година улицата бе оправена. Днес при всеки малко по-проливен дъжд децата могат да пускат по нея корабчета и весело да джапат, а възрастните изпълняват различни пируети, подскоци и па де дьо.

Улисани в тези артистични прояви, не забелязахме как снопове кабели с неизвестно предназначение са образували истинска паяжина над уютното улично пространство. Ала не щеш ли, след кратка буря един такъв сноп увисна на около метър и нещо над платното. Докато хората се усетят, премина юнак с джип и го отнесе, но не без някои щети: предното стъкло на колата бе напукано, а голямо парче от новата изолация на третия етаж има нещастието да се откърти. Тутакси съседката от въпросния етаж изскочи по пеньоар и с изражение на горгоната Медуза, видя тежката щета и откъм улицата се разнесоха децибели като при излитане на Джъмбо. Казват, че от тях се отворила Голямата Пукнатина на едно от стъклата на пицарията отсреща и се пръснали две чаши с червено вино, една от която заляла минижупа на Марчето от съседната улица. Децибелите се удвоили...

(Продължението в следващия брой)