|
| *** |
Така, казва, поддържам позитивното си мислене. Защото, ако не мислим позитивно, ако не се радваме на малките, почти незабележими радости в живота ни, направо ще откачим от негативни емоции!
Тази сутрин на пейката пред входа е започнал с позитивизма си още от сутринта.
- Как е? - питам учтиво.
- Чудесен ден - радва се съседът. - Още е десет, а гроздовата е преполовена! Както и да го гледаш - половината е вече в мен, половината е на път - все едно, че е цяла! Светът е чудесен, погледнат през дъното на бутилката!
- Нещо ново тая сутрин? - интересувам се.
- Гледах как едни баламурници теглят банкомат по улицата. Вързали го за джипа, а не се сетили да го вдигнат на колелца! Чудесно е, че имаме толкова тъпи престъпници - ако бяха по-умни, ушите ни щяха да откраднат!
Пропускам криминалната тема покрай все още целите си уши.
- Как сте вкъщи?
- Прекрасно! Жената пак се прибра без заплата, но са обещали следващия месец да й пуснат аванс! Хубаво е, когато човек има перспектива!
- И как се справяте без заплата?
- Чудесно! Дъщерята почна работа!
- Не й ли е раничко? Още ходи на училище!
- Това е най-хубавото - работи нощем - на повикване. С две съученички си намериха партньор, който им осигурява клиенти. Подпомага семейния бюджет!
- Ей, ти какво искаш да кажеш...
- Това, което искам да кажа. Най-хубавото е, че вече не пуши!
- Браво!
- Застудя и мина на хапчета - може да си ги гълта на топло в заведенията!
- Ама това не е хубаво!
- Чудесно е! Хапчетата са по-евтини от прахчетата!
- Сега остава да кажеш, че малкият се е пропил!
- Не е! Няма нужда - на него късметът му работи! Вече втора седмица се прибира от училище, без някой да го е набил - не е ли чудесно! Сега съм го пратил да пусне тото - с тоя късмет няма начин да не удари нещо!
- А ти - какво си седнал тук от сутринта?
- Чакам гости - обещаха днес да дойдат да ми опишат телевизора. Много симпатично момче - рече, че за тоя телевизор поне три сметки ще ми свали от дълга към парнаджиите! Онази, другата, която ми пили за данъците, не ми хареса - отнесе вилиците от баба ми и сега трябва да си задигаме от закусвалнята пластмасови. Ама не е ли прекрасно, че приборите там са безплатни!
- Спасе - казвам, - аз трябва да тичам към борсата да видя няма ли някоя нова обява, ти докога си тук?
- До края на света - отвръща мъдро Спас. - Или - поне до края на това шише...
Тръгвам към спирката и чувам след себе си още едно позитивно послание:
- Не е ли чудесно, че нямам пищов! Ако имах, сигурно щях да се гръмна! А животът е така прекрасен!
