Споменавал съм и друг път за съществувалите по тоталитарно време абсолютно тоталитарни принципи и закони, които неодемократите решително отмениха заедно със софийското жителство.

Това закон за преминаване на количествените натрупвания в качествени изменения, пък закон за отрицание на отрицанието, че и закон за единство и борба на противоположностите - чупка трошка, майка ви кокошка!

Щото баш брадясалият комуняга Маркс няма да ни дава тон на живота! А и се оказа, че въпросните закони не фелат. Количествените натрупвания, примерно, въобще не водят до качествени изменения.

Ето, по пътя към глобализацията на планетарните локализации светът на българското човечество претърпя непредвидими количествени катаклизми, без да доживее до най-важните качествени трансформации.

Двадесет и трети октомври 1917 (прекръстен в последствие на Седми ноември 1917) пушна с халосния снаряд на "Аврора" и даде зелена светлина на голямата социална промяна в Русия.

По-късно Двадесет и трети октомври 1917 (прекръстен в последствие на Седми ноември 1917) даде зелена светлина на Девети септември 1944, след което Девети септември 1944 даде зелена светлина на абсолютно същата голяма социална промяна в отечеството. Абсолютно същата голяма социална промяна в отечеството се изрази главно в следното:

- първо, управляващите монархически некадърници бяха наследени от управляващите социалистически некадърници;

- второ, частната форма на монархо-мафиотска собственост върху всичко ценно в България отстъпи място на държавната форма на партийна собственост изобщо върху всичко - ценно или не толкова ценно - в България;

- трето, берлинският генерал-губернатор не без известна съпротива сдаде пълномощията си на московския генерал-губернатор;

- четвърто, и така нататък.

Някои неща обаче, да си кажем истината право в очите, си останаха непроменени. Независимо от грандиозната социална промяна от 1944, умните си останаха умни, простаците не мръднаха от простащината си, мошениците си бяха същите мошеници, шушумигите достойно шушумигарстваха, тъпанарите продължаваха да тъпеят с пълна сила.

Десети ноември 1989, от своя страна, даде зелена светлина за голямата обратна социална промяна в отечеството. Голямата обратна социална промяна в отечеството се изрази главно в следното:

- първо, управляващите социалистически некадърници бяха наследени от управляващите демократически некадърници;

- второ, държавната форма на партийна собственост върху всичко ценно в България отстъпи място на частната форма на мафиотска собственост изобщо върху всичко - ценно или не толкова ценно - в България;

- трето, московският генерал-губернатор не без известна съпротива сдаде пълномощията си на вашингтонския генерал-губернатор;

- четвърто, и така нататък.

Някои неща обаче, да си кажем истината право в очите, си останаха непроменени. Независимо от грандиозната обратна социална промяна от 1989, умните си останаха умни, простаците не мръднаха от простащината си, мошениците си бяха същите мошеници, шушумигите достойно шушумигарстваха, тъпанарите продължаваха да тъпеят с пълна сила.

Което доказа, че нито количествените натрупвания водят до качествени изменения, нито качествените изменения са каквито и да било изменения.

При това положение поетите временно абдикираха от Парнас, но скоро Музата отново ги цунка и те анализираха ситуацията:

Работата е дебела -

свряха ни в сокак.

Понадзъртам във тунела -

няма светлинка.

Но това е нищо, братя -

Господ дал и взел.

Не е само светлинката -

няма и тунел.