Здравноосигурени българи ще могат да получават планови, напълно ординерни медицински грижи в страни от съюза, а касата ще поема част от цената им. Причината е, че от 2013 г. влиза в сила нова директива на Евросъюза, която задължава страните членки да осигурят по-добър достъп до лечение на гражданите си. Лошата новина е, че най-вероятно НЗОК ще плаща цената за лечение само до нивото, което поема и у нас, т.е. огромна част от разходите ще си останат за сметка на пациента. По-облекченият режим ще влезе в сила в края на следващата година.

В момента здравната каса поема разходите за два вида лечение в държави от ЕС - спешна и неотложна помощ, и за услуги, които не могат да се осигурят у нас поради липса на техника или специалисти. Тези права се запазват и за в бъдеще. Касата освен това поема лечението само на осигурени у нас граждани и само ако то е от пакета, който се покрива и у нас. Това условие ще се запази и за в бъдеще, обясниха от касата. За да получи спешна помощ навън, осигуреният трябва да представи т.нар. европейска здравна карта, която удостоверява, че си е плащал здравните вноски тук, т.е. че българската каса ще възстанови разходите по лечението му. За медицинска помощ, която не се предоставя у нас, се кандидатства по специален ред и комисия в НЗОК решава дали пациентът ще получи финансиране за лечение или не. Ежегодно разходите за спешна помощ в ЕС растат и например през 2011 г. в касата са постъпили 26 370 иска за възстановяване на разходи за над 32 млн. лв. Разрешение за планово лечение са поискали 124 болни, от които финансиране са получили 77.

От октомври догодина всеки осигурен обаче ще може и да постъпи в болница в ЕС, която работи с публични фондове, и да получи планово лечение, без да иска разрешение от НЗОК. Например българин може да оперира хернията си в Испания, да плати лечението, а след това директно да представи фактурата на здравната каса. Облекчението е, че българският гражданин ще се ползва с правата на испанския, т.е. след като удостовери, че си плаща вноските у нас - вероятно отново с европейска здравната карта, - той ще бъде таксуван по цени за тамошната здравната каса, а не за свободен прием, което обикновено е по-скъпо.

Ако няма нередности в документацията, след това касата у нас ще е длъжна да му възстанови разходите. Доскоро се обсъждаше каква част от цената ще трябва да плати НЗОК - цялата стойност, платена от пациента, нивото, което се плаща у нас за същото лечение, или друга сума. В директивата на ЕС няма изрично посочено как да се възстановяват тези разходи, тъй като от Еврокомисията смятат, че възникването на дефицити в бюджетите за здраве на страните членки са по-опасни за пациентите като цяло от вероятността да не се покриват изцяло направени разходи от гражданите за лечение в друга страна. Затова в крайна сметка властите у нас са решили НЗОК да покрива толкова, колкото би платила и у нас, т.е. ако става дума за раждане например, на пациентката да се изплатят около 250 евро, колкото се плаща и у нас по тази клинична пътека. Разликата си остава за сметка на родилката. Целта е да не се претовари бюджетът на здравната каса, тъй като цените у нас са едни от най-ниските в ЕС.

Лечебните заведения у нас също няма да могат да печелят повече от реципрочния случай - граждани на ЕС, които биха се лекували у нас. Там осигурителните фондове плащат по-високи цени, но у нас те ще плащат само българската цена, т.е. колкото плаща и НЗОК.

Все пак в бюджета за НЗОК за 2013 г. е предвидено сериозно увеличение на парите за лечение в ЕС - от 37 млн. лв. на 58 млн. лв. Голяма част от тези пари обаче ще отидат и за разплащане на стари искове за оказана предни години спешна помощ. Освен че повече българи се възползват от правото си да се лекуват при нужда в Европа, през тази година са дошли и доста трупани от години искове от държави, които досега не са си искали парите от касата.