Седи си, значи, свети ми ти Петър, намръщен един такъв и сериозен като митничар в отпуск, и подготвя отчета за последното тримесечие. Толкова, значи, са изхарчени за боядисването на съблекалните в обществените бани, толкова за свещи, толкова за табелки "Пушенето забранено", толкова за тамян и подобни благовонности; толкова нови души са постъпили, толкова са в чакалнята до доизясняване на произхода и битието, толкова са минали през "чистката"... изобщо ред трябва да има тук, това да не ти е пъкълът.

Раят - оня нашият, християнският (за тия, дето не знаят) е нещо като комунизма - от всекиго според възможностите, всекиму - според потребностите. Тъй де, бъхтал си се цял живот, постил си, когато трябва, не си пожелавал булката на ближния, не си крал кой знае колко (пък и то от държавното не се брои, тъй като държавата тогава си беше наша - на народа, демек), не си лъжесвидетелствал, не си се кланял на други богове, а бе, покрил си всички нормативи, дет' се казва за да си тук.

За разлика от неприсъщите за нашата вяра райства в нашия няма такива пезевенкщини, като мърсуване със седемдесет и не знам си колко там девици, нирвани-мирвани и разни враждебни на нашата нравствена чистота дейности. Нашия рай си е как си му требе - разходки по паркове, здравословна духовна храна, кантати и симфонични миниатюри, миро там, кадилници и изобщо - отдих и култура. Битуваш си там като Симеончо.

Да де, ама ти си умрел и хич не ти дреме, че за поддръжката на твоето вечно блаженство трябва некой си да се грижи. Некой трябва да подстригва тревата, друг да се грижи за продоволствието на екологична духовна храна, трети да провежда утринните физзарядки, четвърти да пуска там разни хорови песни и бодри маршове по радиоточката, пети да се грижи за художествената самодейност, шести да следи за безопасността на труда на херувимите, а бе, изобщо... при толкова райствуващи, ако няма ред и дисциплина, то какъв рай ще е в края на краищата.

Седи си, значи, свети ми ти Петър, чука по клавиатурата на калкулатора и припряно драска цифри по тефтера, защото рай, рай, ама и тука си има пускови срокове, квитанции, фактури, бордера и разни такива бумащини, необходими за реда и дисциплината. Ха не си изряден - току-виж ти резнали премиалните, а както знаем, никой не ги обича тия работи, защото рай, рай, ама не ти е това Гърция. Тъй де.

По едно време някъде от седмото небе долита един млад ангел, ама от тия новите - амбициозни и напористи, с мерак да го направят архангел по бързата процедура. Прави, значи, тоя ми ти младок няколко кръгчета и с цукахара с чупка се спуска до бюрото на свети Петър.

- Добър Ви ден - вика тоя ми ти подлизурко с мазна усмивка, - аз - казва - идвам от горе от при Шефа и да си призная честно, Той беше доста недоволен от последната докладна. Какви са, вика, тия 4245 цигани, дето ги е писал тоя Петър? Как може в рая да се употребяват политически некоректни термини? Кажи му веднага да преправи всичките си записки и да пише както си му требе - роми. Също така да замени тия негови педерасти с гейове, защото, както е тръгнал, ще го обърне тоя ми ти рай на пъкъл.

Седи си, значи, свети ми ти Петър, слуша го тоя капут как се лигави и си мисли: "Бахмааму, толкова време се бъхтам аз тук като грешен дявол, а признание - йок. Все за нещо ще намери да се начумери Босът... що не взема да подам една молба за преместване я в чистилището, я направо в ада... хич не е престижно, знам, ама барем там ще си пийваме абсентче със сатаната и ще си праскаме сантасенце, както си му е редът... А па чувам, че са пристигнали оня ден там и някакви украински ли, молдавски ли стриптизьорки, та..."

И включи компютъра.