|
| Нона Караджова и Лиляна Павлова управляват министерства, в които се разпределят милиарди от еврофондовете. И искат да боряват с парите по царски - без някой да смее да оспорва волята им. |
Подходът на двете министерства е класически пример как може
да се лансира абсолютно грешно решение на даден проблем.
Да се пренебрегнат причините, които водят до него, и да се атакуват последствията.
Факт е, че към обществените поръчки с европари има огромен интерес и фирмите се борят за всеки лев докрай. Строителният бизнес например се крепи почти изцяло на държавните и общинските поръчки. Факт е, че много от поръчките се обжалват. Но също така е факт, че голяма част от тях се отменят от съда заради субективни, неясни или откровено нагласени критерии. Неотдавна проверка на Сметната палата установи, че между 70 и 85% от търговете у нас са с нарушение, като най-честото е манипулиране на поръчката. В доклада, с който двете министерства, а и не само те, си струва да се запознаят, се изброяват хватките - разделянето на обществените поръчки на няколко, така че да се намали прогнозната стойност и да се заложат по-ниски критерии, неясни, смесени и субективни критерии, в които често се оглежда от главата до петите един-единствен кандидат, неясни и неточни методики за оценка... И това се случва при сегашния ред. Какво ли ще стане, ако общините знаят, че фирмите ще са възпрепятствани да обжалват? Сигурно ще настане едно безпроблемно провеждане на обществени поръчки, едно светкавично усвояване на европейски пари, един разцвет на правилните фирми...
Ако на този фон управляващите въведат сума, която бизнесът трябва насред кризата да плаща само защото иска справедливи процедури, не само ще обезсмислят принципите на свободната конкуренция, но ще се постави психологическа бариера - от страх да не загубят парите фирмите ще са по-плахи. А страната ни отново ще бъде дадена на европейския съд в Люксембург.
Най-тъжното е, че този сценарий вече бе проигран,
и то съвсем неотдавна. Допреди няколко години неуспелите в обжалванията си фирми също плащаха глоба. ЕК обаче предупреди, че страната ни рискува да получи поредната призовка за дело в европейския съд заради ограничаване на конкуренцията. И, естествено, законът за обществените поръчки бе променен. Защо двете министърки пак тръгват по тоя път? От обикновено незнание или...?
На всичкото отгоре обжалването и сега не е безплатно - фирмата трябва да плати такса от 600 до 1700 лв. в комисията за защита на конкуренцията, за да оспори решение по закона за обществените поръчки. На министърките тези суми могат да им се струват нищожни, но това е защото не ги вадят от собствения си джоб. Защото не пресмятат всеки лев в кризата.
Държавата, разбира се, удобно забравя, че има предварителен контрол на условията и процедурата от управляващите органи по оперативните програми, т.е. от самата нея. Ако наистина обжалванията са единствената пречка пред усвояването на парите от ЕС, защо не се подобри работата на контролните органи? Защо не се стегнат сроковете, в които те трябва да се произнесат? Да се засили капацитетът им. Да се следят изкъсо общините още когато пишат критериите за търговете. А защо не да се глобяват онези чиновници, които са опорочили обществените поръчки и така са забавили усвояването на парите?!
Очевидно някой не желае да си свърши работата в тази посока и смята, че е много по-лесно просто да ограничи свободната конкуренция, за да не си създава главоболия. И нищо чудно съвсем скоро да се роди още "по-брилятна идея" - да не се правят изобщо обществени поръчки, самата им организация отнема време и нерви, а опасността от загуба на пари с наближаването на края на програмния период се увеличава със страшна сила. А най-добре управляващите направо да посочат кои са правилните 4-5 големи фирми, които трябва да печелят, та да се знае. Ние си ги знаем, ама поне и в Брюксел да ги разберат.











