С избора на варненския митрополит Кирил за наместник-председател на Българската православна църква (БПЦ) в събота излязоха наяве конфликтите сред владиците за патриаршеския престол. От двете страни на църковната барикада очаквано се озоваха Кирил и пловдивският митрополит Николай. От начина, по който се разиграха събитията, стана ясно, че те ще са основните съперници за наследството на покойния патриарх Максим. Изборът на нов патриарх трябва да се проведе в рамките на следващите четири месеца под ръководството на Кирил, който се прочу с подарената му луксозна лимузина "Линкълн" и с агентурното си досие. Не трябва да се изключват обаче и амбициите на Гавриил Ловчански, Йосиф Американски и Йоаникий Сливенски.
Митрополит Кирил бе предпочетен за наместник-председател от седем архиереи пред сливенския владика Йоаникий и русенския Неофит, които получиха съответно четири гласа и един глас след тайно гласуване. "Това е тежък кръст, Бог да му е на помощ", пожела му Николай, който напусна изнервен заседанието на синода. След избирането му за наместник на БПЦ варненският владика побърза да заяви, че църковният устав няма да бъде променен, така че съперникът му - митрополит Николай, да може да се кандидатира въпреки ненавършени 50 години. "Желанието на всички архиереи е да се стараем да не допускаме противоканонични и противозаконни решения на Светия синод", заяви Кирил. Той бе категоричен, че архонти няма да участват в избора на следващия патриарх.
С тайно гласуване синодът отмени като неканонично решението, с което митрополит Николай бе определен за временно управляващ Софийската епархия. До избирането на нов патриарх тя ще се ръководи от наместник-председателя Кирил. Принципът, който бе следван, е, че патриархът - председател на Светия синод, е едновременно и софийски митрополит. Това е ключов пост, защото на бъдещия патриаршески избирателен събор наместникът ще има възможност да разполага освен с гласовете от своята епархия и с двойно повече избиратели от софийската.
Пловдивският митрополит нападна Кирил, че е избран в нарушение на устава на БПЦ. Според Николай наместник-председателят е трябвало да бъде избран с мнозинство, което съставлява повече от половината на всички членове на синода. Тоест при 14 синодални архиереи за митрополит Кирил е трябвало гласуват минимум 8 души, а той е получил подкрепата на седем от своите събратя. Само че в заседанието участваха не 14, а 12 владици - отсъстваха западноевропейският митрополит Симеон и американският Йосиф. Освен Николай протоколът за избора на Кирил не са подписали Калиник Врачански и Игнатий Плевенски. И двамата са близки до владиката Николай. Пловдивският митрополит оспорва избора, като се позовава и на това, че в устава на БПЦ няма изричен текст наместник-председателят и митрополитът, който управлява Софийска епархия след кончината на патриарха, трябва да са едно и също лице. Вчера варненският митрополит Кирил отслужи литургията в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
------- КОМЕНТАР
Бившият директор на вероизповеданията проф. Иван Желев определи като страх от реваншизъм решението спрямо Николай. Желев припомни, че много духовници са се радвали, когато епископът е бил избран за пловдивски владика и е напуснал Софийска епархия. "Онези, които по моя преценка са хора, които милеят за църквата и са наистина монашествуващи митрополити, са по-малко, отколкото другите, т. нар. салонни калугери", коментира той възможните кандидати за патриаршеския жезъл. И определи предстоящата битка като сблъсък на най-амбициозните, а не на най-достойните.