Масово родителско възмущение и готовност за протести се появиха в интернет форумите след скандалния аргумент на експерта Ваня Трайкова по Нова ТВ, че задължителната предучилищна подготовка на 4-годишни деца цели на първо място да се постави ангажиментът на държавата да се грижи за тях, а задължителният ангажимент на родителите е второстепенен.

Проектозаконът за училищното и предучилищното образование, който в момента се гледа в парламента, предвижда то да стане задължително и за 4-годишните деца. Това означава, че децата трябва да бъдат записани в училище или детска градина. Проектът не дава право на избор на родителите. Автор на закона е просветното министерство, чиято презумпция е, че децата не могат да се социализират, ако се отглеждат само в семейна среда.

Експертът Трайкова използва противоконституционен аргумент за разширяването на предучилищната подготовка и за 4-годишните, категорични са родителски организации. Петър Пеев, председател на НПО "Родителски комитет", цитира конституцията, която вменява права и задължения на родителите да се грижат за децата си до навършване на пълнолетие. Текстът, който регламентира, че семейството, а не държавата, има основния ангажимент към възпитанието и образованието на децата, беше основният аргумент на неправителствените организации и срещу подготвения в началото на годината проект на закон за детето. В крайна сметка под силния обществен натиск и обвинения, че се изземват функции на семейството, ГЕРБ се отказа от закона.

"Ще има протести и срещу задължителното въвеждане на предучилищно обучение от 4 г. Няма да оставим нещата така. На практика държавата ни казва, че родителите не могат да се грижат за децата си", категоричен беше Пеев пред "Сега". Досега децата трябваше да ходят задължително на детска градина или училище от 6 г., а от т.г. вече от 5 г. Това изискване не предизвика реакцията на родителите. Според Пеев задължително обучение на 4-годишните, което трябва да влезе в сила от 2016/2017 г., касае вече прекалено крехка възраст.

При въвеждането на задължителна предучилищна възраст за 5-годишните обясненията от образователното министерство бяха, че така се осигурява равен старт на децата в неравностойно положение - най-вече от ромската, а и турската общност, в чиито семейства не се говори български. Затова те не успяват да усвоят учебния материал и рано отпадат от училище. "Става въпрос за две различни категории родители. Мен ме притеснява формулировката "задължително". Защото тези, които искат да полагат грижи за децата си, намират начин да го правят и без да ги задължават. Пращат ги в детски градини, осигуряват им обучение у дома, чрез алтернативни форми. Тези, които не желаят, дори задължително да е, пак няма да ги пращат на училище. Преди дни в Народното събрание образователният министър Сергей Игнатов обяви, че 78% от 5-годишните са обхванати от задължителната предучилищна. Значи има едни 22%, които пак не ходят", аргументира се Петър Пеев.

"Основният мотив за промяната е, че образованието вече се разглежда като цялостен процес на образование, възпитание и социализация", обясни пред "Сега" зам.-министърът на образованието Милена Дамянова. "Няма как едно дете, стоейки вкъщи и гледано от родителите си, да придобие умения и навици да живее с околните, да работи в екип, да развива критическо мислене, няма как да се социализира", твърди тя. "Може би думичката "задължително" е тази, която дразни родителите, но "задължително" означава повече ангажименти към привличане на необхванатите в момента деца, както и по-голямо финансиране от държавата", каза Дамянова. Според нея има различни форми, при които децата да ходят на детска градина - почасови, сезонни или полудневни занимания. "Родителските кооперативи обаче не се допускат, тъй като не могат да гарантират, че ще спазват хигиенните изисквания към средата и храната, както и за качеството на образованието, които се осигуряват в детските градини", смята Дамянова. В момента родителските кооперативи, в които майки на малки деца се редуват в отглеждането им, са поставени извън закона и е предвидена глоба от 15 000 до 30 000 лв., ако се упражнява такава дейност.

Вчера при окончателното гласуване на новия просветен закон депутатите от ресорната комисия приеха, че до влизането в сила на промяната правителството ще приеме национална програма за увеличаване на местата в детските градини и училищата от 2014 до 2017 г.