|
| *** |
Машинистите откачиха локомотива и след кратка маневра го подкараха обратно.
- Експрес и два бързи чакат на Централна! - викна към озадачените пътници гаровият чиновник.
"Вагон единствен с пътници последни", отбеляза си местният поет и летописец Кирилов Кирил-Лирик.
Предстоеше тържественото закриване на тази малка гара. За целта под флаговете на България и Европейския съюз бяха се подредили: общинската управа, гаровият чиновник, девойки с погача, поп с китка, духов оркестър, детска група за приветствия, символът на железничарството бай Пешо Кантонерина...
Според проучванията на Кирилов-Лирик век и повече назад на откриването присъствал народният поет Иван Вазов, както и малко известни днес министри и царедворци. На закриването се очакваха лица, на които предстоеше да станат неизвестни.
Гръмна духовата музика за сватби, погребения и преследване на диви свине и на перона заприижда правителството. Наоколо припкаше с многомандатното си коремче кметът, избран от Коалиция за нещо си и наскоро преминал към управляващата партия.
Премиерът великодушно го отметна с ръка, пътем затъкна с по един залък зиналите за "Добре дошъл!" девойки и спря пред символа на железничарството, който се люлееше от вълнение и от поетите за уталожване на вълнението течности.
- И ти си прост, и аз съм прост - искрено му се зарадва премиерът. - Такива като нас правят историята.
На Кирилов-Лирик му се прииска и той да е прост, да бъде прегърнат от премиера и от това да последва държавна субсидия за селищна история или поне за авторска стихосбирка - по-малка от Вазова, по-голяма от Ботева.
Премиерът повери бай Пешо в здравите ръце на двама телохранители и застана очаквателно пред детската група за приветствия. Напред излезе Кирилов Кирил-внук. До късно снощи с дядо му бяха репетирали как ще впери поглед в знамената и ще запита бъдещите поколения: "Кой уши байрака? Кой му тури знака?..."
Кирилов-внук източи шия, но премиерът му пречеше да вижда друго, затова отправи питането директно към него:
- Кой ошиба рака?
Кой му тури знака?...
Кирилов-Лирик не чу нито речта на кмета, която бе написал, нито обещанията на премиера, не видя и прерязването на трикольорната лента. В съзнание го приведе мократа китка, с която го бръстеше попът. Церемонията май бе минала успешно, защото социалният министър раздаваше на децата меденки-любимки, а премиерът беседваше свойски с гражданството.
- Защо предишните правителства не ви закриха, когато можеха? - питаше той и като питаше, сам отговаряше: - Все аз да им довършвам работите...
Дотича разтревожен пътник - нямало ги релсите напред.
- Споразумяхме се със синдикатите да се нарежат на скрап - докладва транспортният министър. - С парите ще платим обезщетения на съкратените железничари.
На пътниците като компенсация бе предложено записване в управляващата партия без първоначална вноска.
- А сега да открием ремонтирания път отсреща - предложи им бонус премиерът.
Оркестърът за сватби, погребения и преследване на диви свине засвири марш. Множеството послушно потегли към новото събитие.
Бай Пешо Кантонерина по навик понечи да кривне към гаровия бюфет, но телохранителите го вкараха в прави път. И бездруго гаров бюфет нямаше.
Над тържествено закритата гара унило се вееха знамената на България и Европейския съюз.
