Водопад от обещания за светло бъдеще изляха управляващите на традиционната годишна среща на министрите с бизнеса, организирана от "Икономедиа". Бизнесът чу, че след 3.5 години на власт и половин година преди изборите ГЕРБ отново се зарича да прави важни реформи, само че в следващия мандат. В отсъствието на премиера и двамата силови министри темата за най-нереформираните ведомства удобно бе избегната.

Цял ден звучаха аксиоми и клишета - като прозрението на президента Плевнелиев, че България трябва да изнася не сиво вещество и суровини, а високотехнологични продукти, като признанието на вицепремиера Дянков, че "бюрократщината" много пречи на бизнеса, и като "идеята" на икономическия министър Добрев нашите фирми да се ориентират повече към азиатските пазари във времето на европейска криза. Строителната министърка Лиляна Павлова отбеляза, че "без асфалт, без пътища не можем да стигнем никъде". А от зам.- министъра на комуникациите Валери Борисов бизнесът най-сетне разбра защо електронното правителство у нас се развива с темпото на охлюв - заради тромави закони - нашите правила са 170 страници, австрийците си имат работещо е-правителство със закон от 7 странички.

"2013 г. в общоевропейски план ще е малко по-добра, но сходна с 2012 г.", прогнозира Дянков. Той представи план със 7 точки на действие, с който правителството да се справи с предизвикателствата догодина. Въпреки интригуващия анонс планът се оказа до болка познат - той включва например приемане на реалистичен бюджет, което било особено трудно в предизборна година. В тази връзка Дянков припомни как тройната коалиция прие розов бюджет за 2009 г. с план за 6% растеж, а реално икономиката се срина с 5.5%.

Планът "Дянков" включва още подпомагане на бизнеса да излезе на нови пазари и развитие на туризма в България. "Фокусът ни е върху археологията, музеите, спортните съоръжения", каза Дянков, като посочи, че до края на 2013 г. в Пловдив се планира да се открие втората най-голяма спортна зала в България.

Дянков обърна специално внимание на проблема с "бюрократщина". "Аз ще посоча нещо, което вече мина през парламента - единното данъчно платежно, за което бизнесът трябва да е много доволен. Тези бизнеси, които не са добросъвестни и плащат само някои данъци, ще имат проблем, защото с единното данъчно платежно това, което не си си платил и е останало във времето, то ще се плаща", заяви министърът на финансите. Той се похвали, че "през третото тримесечие сме намалили администрацията с около 14%, а сме увеличили заплатите с около 15%".

Седма точка в плана гласи, че всеки министър трябва да декларира отсега какви реформи би направил в следващ мандат, като си постави и срокове за изпълнение.

Президентът Плевнелиев пък поиска политическите партии да сключат национален пакт за усвояване на европейските средства, основан на пет правила: следващите правителства да не развалят системата, където работи, да подобряват административния капацитет, а не да го застрашават чрез политически чистки, както и да се поддържа минимална скорост от 2.5 млрд. евро усвоени евросредства годишно. "Да вдигнем високо летвата от 3 изгубени години към 3 спестени години! През следващите 3 г. набраната скорост трябва да се поддържа. Стремим се към 100% усвояване на европейските средства до края на 2015 г.", заяви президентът и поиска "приемственост, последователност, прогнозируемост". Според него набраната инерция в усвояването на европарите, откакто ГЕРБ управлява, ще даде възможност 2018, 2019 и 2020 г. да са "резервни", а не както сега да се усвоява ресурс в последния момент.

Президентът поднесе на публиката "рецепта за успех" - износ на продукти с висока добавена стойност, а не на суровини и мозъци". Очерта нов национален приоритет и заяви, че "формулата селско стопанство и туризъм" не му е достатъчна, защото това са сектори с ниска добавена стойност. "Не е нужно над 30% от младите хора да бъдат висшисти, но е много важно да могат, когато пипнат нещо с двете си ръце, да го свършат". Според него XXI век ще бъде векът на на инженера, на работниците с тясна специализация.

.......................СМЕТКИ

Държавният глава Росен Плевнелиев обяви, че е направил лесна "бакалска сметка", според която над България ще се изсипе рогът на изобилието и поне 45 млрд. евро ще бъдат инвестирани, но докъм 2020 г. Тази сума включва и сегашните еврофондове от 7.7 млрд. евро, от които до момента сме използвали едва 3.7 млрд. Към парите, които предстои да усвояваме, се прибавят и "минимум 12 млрд. евро", за които ще "се борим лъвски" за следващия програмен период. "Трето - чуждестранни инвестиции в България - стабилизираха се въпреки кризата на нива около 1.5 млрд. евро по 8-12 млрд. евро", пресметна пред бизнеса държавният глава. И накрая: българският бюджет разпределя на годишна база за икономически дейности поне 5 млрд. лв. От тях ще извадим, разбира се, 1.5 млрд. за съфинансиране до 2020 г. на годишна база на европрограмите и остават 3.5 - това са 1.8 млрд. евро по осем години - още 14 млрд. евро. Като съберем 1+2+3+4, се получават минимум 45 млрд. евро", заключи президентът. Но според него парите ще бъдат много повече "заради другите програми, туризъм, приватизация и др."



ОЩЕ ВЛАСТ

В резултат на икономическата криза специално в печата се оказа, че правителството е най-големият рекламодател, обяви на срещата политологът Иван Кръстев. За първите шест месеца на 2012 г. правителството рекламира в печатните медии три пъти повече, отколкото следващия най-голям рекламодател - "Мобилтел". Това не е българска тенденция, виждате го навсякъде. Въпросът е как в тази нова ситуация, в която, ако правителството иска да има печат, трябва да помогне по някакъв начин, а в същото време, ако иска да има конкурентен печат, не трябва да позволи това да се превърне в информационен монопол.