Амартия Сен е роден в Индия през 1933 г. Първата си диплома по икономика получава през 1953 г., преди да се премести в Кеймбридж, Англия, където получава докторска степен от Тринити Колидж през 1959. През 1998 г. неговата отдаденост на икономиката на благосъстоянието получава официално признание, когато е удостоен с Нобеловата награда за икономика. Автор е на множество книги извън добилата световна популярност през 1970 г. Collective Choice and Social Welfare. Сен преподава икономика в престижни университети като Кеймбридж, Харвард, Университета в Делхи и Лондонското училище по икономика.

-------------------------------------------



Невинаги е лесно да обичаш медиите. С изопачените си репортажи те могат да те подложат на тормоз, както и да те съсипят с целенасочените си атаки върху личния ти живот. Способността да правиш големи добрини често върви с властта да причиняваш вреди и свободната преса не прави изключение от това общо правило. Пресата трябва да направи каквото може, за да намали възможно най-много злоупотребата със своето положение (самоконтролът може да помогне в това отношение, а също и конкуренцията), но трябва в допълнение да се опитаме и ясно да разберем защо и по какъв начин свободата на пресата може да обогати човешкия живот, да усъвършенства правораздаването, а дори и да спомогне за напредъка в икономическото и социално развитие. Свободата на печата е важна по няколко причини и би било полезно да отграничим конкретния ясен принос, който тя може да даде.

Първата и може би най-елементарна връзка е



прекият принос на свободното слово като цяло



и на свободния печат в частност към качеството на нашия живот. Ние имаме достатъчно причини да искаме да общуваме помежду си и да разбираме по-добре света, в който живеем. Свободата на печата е от изключително значение за това ние да бъдем в състояние да го направим. Отсъствието на свободен печат и потискането способността на хората да общуват помежду си в резултат пряко снижават качеството на живот, независимо дали авторитарната държава, която потиска по този начин, показва високи стойности на брутния си национален продукт или не.

Освен прекия принос, който свободата на печата дава към качеството на живота, тя



има и важна защитна функция



с това, че дава думата на пренебрегнатите и необлагодетелстваните, нещо което може да бъде голям принос към човешката сигурност. Управляващите в една държава често пъти се изолират в своя собствен живот от мизерията, която съпътства обикновения човек. Те могат да преминат през период на национална катастрофа, като масов глад или друг вид криза, без да споделят съдбата на нейните жертви. Ако обаче трябва да посрещнат обществената критика в медиите и да отидат на избори в условия на нецензурирана преса, управляващите също трябва да платят своята цена и тя е за тях силен стимул навреме да предприемат действия за предотвратяване на подобни кризи.

Така че не е изненада това, че масов и тежък глад никога не е настъпвал в суверенни държави с демократична форма на управление и сравнително свободна преса. Тежките случаи на глад са били при авторитарни колониални режими (като Индия при Британската империя), репресивни военни режими (като Етиопия и Судан от последните десетилетия) и еднопартийни държави (като Съветския съюз от 30-те години на ХХ в., Китай от периода 1958-61 г., Камбоджа от 70-те или Северна Корея от най-близкото минало). Въпреки че относителният дял на населението, засегнато от масов глад, рядко надхвърля 10% и макар от гледна точка на едни избори подобен дял да е маловажен, дискусията по естеството на кризата може да я наложи като крупен политически въпрос.

Гладът в Бенгалия от 1943 г., който преживях като дете, се разрази не само поради отсъствието на демокрация в колониална Индия, а и поради строгите ограничения за репортажите и критиката, наложени върху индийската преса, които станаха причина дори британският парламент да не прояви съчувствие към страданията на колониална Индия. Сериозно политическо внимание към кризата беше отделено едва след като Йън Стивънс, смелият редактор на в. "Стейтсмън ъв Калкута" (тогава притежаван от британци), реши да не се подчини и да публикува ярки репортажи и остри уводни статии на 14 и 16 октомври 1943 г. Незабавно последва раздвижване в управляващите кръгове в колониална Индия и разгорещени парламентарни дебати в Уестминстър. След тях дойде началото (най-сетне!) на мерките за осигуряване на помощ. На глада беше сложен край, но след като вече беше отнел живота на милиони.

На трето място пресата има своята



голяма информационна роля при разпространяването на знания



и предоставянето на възможности за критичен поглед върху събитията. Информационната функция на пресата не свършва със специализираните дописки (новости от културата или научния прогрес), а се отнася и до общата информираност на хората за това къде какво се случва. Освен това разследващата журналистика може да извади на бял свят и информация, която без нея би останала незабелязана или дори неизвестна.

Информационната роля на свободната преса има отношение и към предотвратяването на кризите. Да погледнем случая с глада в Китай от 1958-61 г., който отне живота на между 23 и 30 млн. души.

Въпреки че китайското правителство беше доста ангажирано с това да сложи край на глада в страната, то не коригира чувствително унищожителната си политика (по отношение на неблагоразумния "голям скок напред") по време на трите гладни години. Запазването на политиката непроменена стана възможно не само поради това, че отсъстваше политическа опозиция и независима критика от страна на медиите (тази взаимовръзка вече представихме), но и защото самото китайско правителство не видя необходимост да промени курса си, отчасти защото не разполагаше с достатъчно информация за степента, в която "големият скок" се е провалил. Поради отсъствието на преса, свободна от цензура и други механизми за обществена комуникация, новините в този период са изключително оскъдни и из цял Китай ръководителите на местно ниво съответно остават с впечатлението, че докато те самите се провалят, останалите региони се справят добре. Това е и стимул всяка местна единица - кооперативите и различните общински структури - да манипулират данните за земеделието, за да създават впечатление, че се справят достатъчно добре. Общият сбор на така отчетените данни прекомерно надува собствената оценка на китайското правителство за количеството зърнени храни, с които страната разполага. Отчетените данни водят китайските власти към това по време на най-големия глад да се заблуждават, че разполагат със 100 млн. тона зърно над действителното. Информацията, която едно авторитарно управление губи вследствие на цензурата над печата, не само заблуждава обществеността, но може и да заблуди самото правителство с произтичащи оттук ужасни последици.

В заключение можем да посочим, че за да се формира обоснована и непредубедена преценка,



е необходимо открито общуване и открит спор



А за това свободата на печата е от основополагащо значение. Формирането на преценка е интерактивен процес и пресата има основна роля, за да стане възможен този обмен. Нови стандарти и приоритети (като нормата за по-малки семейства и по-малко раждания или по-широко признаване на необходимостта от равенство на двата пола) се появяват след обществен дебат и тук общественият диалог разпространява новите норми в различните региони.

"Никой не е остров сам за себе си", ни каза Джон Дън. Но въпреки това политиката на налагане на цензура се опитва да ни изолира един от друг. Това потисничество ограничава живота ни, познанията ни, задушава човешкото в нас, осакатява способността ни да се учим едни от други. За да превъзмогнем тази преграда, ни е нужна свобода на общуването, в това число и свобода на печата. А какво може да е по-важно от това?



---------

* Проф. Амартия Сен пише статията през 2006 г. специално за Световната асоциация на вестниците по случай Световния ден за свобода на медиите - 3 май.