- Г-жо Цонева, последните промени в Изборния кодекс бяха ли съобразени с препоръките на външните наблюдатели от последните избори? Кои са подобренията и кои - слабите места?

- Постигнат беше по-висок стандарт в Изборния кодекс по отношение на отчетността и прозрачността в дейността на ЦИК. Изрично бе уредено да се публикуват стенограмите от заседанията на ЦИК, които ще се излъчват и онлайн. Разписано бе задължението всички изборни комисии да имат сайтове, на които да публикуват решенията си. Въведе се електронен регистър на жалбите и сигналите, така че през интернет да може да се проследява движението им, след като на последните избори имаше оплаквания, че голям процент от жалбите изобщо не се разглеждат. Това, че ЦИК трябва да изработи свой правилник и процедури, по които да извършва работата си, също има дисциплиниращ ефект.

Иначе по отношение на кампанията в медиите нито ще има безплатно време за дебати, нито пък успяхме да се преборим платеното съдържание да бъде изрично маркирано. Това също бяха препоръки на ОССЕ. Единственият пробив е, че медиите ще трябва да публикуват договорите за отразяване на кампанията на сайтовете си. Но не е ясно как ще се съпостави договореното с изпълненото, след като платените публикации няма да се обозначават.

- Вие успяхте да се преборите за правото и на хора извън неправителствените организации да получават статут на наблюдатели, но това едва ли ще спре манипулациите?

- Да, ние се преборихме срещу ограничението наблюдатели да бъдат само членове на НПО, но по-големият проблем продължава да съществува и той е как ще се гарантира достъпът на наблюдателите до всички етапи на изборния процес. Стандартите за независимо наблюдение предполагат наблюдателите да имат достъп не само до секциите в изборния ден, а и до заседанията на изборната администрация и до въвеждането на резултатите. В България е крайно ограничен периметърът на прякото наблюдение и се свежда само до изборния ден. Има етапи от изборния процес, които са недостъпни за наблюдение. И този проблем трябваше да се реши в Изборния кодекс.

- С последните промени бе одобрено използването на специални разузнавателни средства при разследването на престъпления, свързани с изборите. Колко голям е рискът това средство уж за разследване на престъпления да се превърне в средство за шантаж на политическите опоненти?

- От това се опасява опозицията. И то с основание на фона на скандала "Ало, Ваньо" и на тревожния доклад на подкомисията за контрол на СРС. В България има много сериозен проблем с режима на използване на СРС. В доклада на подкомисията се казва, че през миналата година са подслушвани 7881 граждани, което е с 30% повече в сравнение с 2010 г. Отказите са само 1%. През 2011 г. СГС е постановил само два отказа при общо 6010 искания. Преди да се промени законът за СРС и да се създадат необходимите публични регистри, както препоръчва подкомисията, няма гаранции срещу злоупотреба със СРС. Единствената гаранция, която изтъкват от ГЕРБ, е, че разрешенията за използване на СРС ще се заявяват само от прокуратурата, а не от МВР. Но вече има един тревожен прецедент. В момента председател на Районната избирателна комисия в Кюстен дил е зам. окръжният прокурор, предложен от квотата на управляващите. И макар че в закона няма изрична пречка прокурори от такъв ранг да председателстват РИК, това е колизия на интереси.

Между другото е интересно защо ГЕРБ бави второто четене на промените в закона за политическите партии, които са пряко свързани с Изборния кодекс. Там РЗС предлага разпределението на субсидията на партиите да се запазва без изменение до края на мандата на НС, независимо от промени в ПГ или броя на народните представители, принадлежащи към съответната партия. С това абсолютно резонно предложение ще се сложи край на практиката независими депутати да се разхождат напред-назад със субсидията си като някаква зестра и да корумпират целия политически живот. РЗС обаче предлага тази разпоредба да влезе от 42-рото НС, тоест следващото. Защото, ако влезе сега, това ще разпадне целия политически пазарлък в парламента и ще затрудни сформирането на мнозинство. Това е част от сделката между ГЕРБ и РЗС, която си пролича и в промените на ИК, от които се ползва партията на Яне Янев. Считам, че тази промяна трябва да бъде гласувана незабавно.

- Предстоящият на 27 януари референдум се явява един вид пробен тест за начина, по който ще се проведат и парламентарните избори. ГЕРБ вече "изработи" опозицията с назначаването на РИК, доминирани от управляващите.

- Трябва да уточним, че тези РИК се назначават само за референдума, но принципът, по който са сформирани, ще бъде приложен и за парламентарните избори. Към момента е ясно, че всички председатели на РИК са от ГЕРБ, и ЦИК не го отрича. Дали ще е така и на парламентарните избори, предстои да видим.

- Не беше ли опорочен референдумът още в началото с подмяната на въпроса, под който се подписаха над 500 хиляди граждани. Новата формулировка е толкова двусмислена, че не е ясно как ще се разтълкува резултатът - дали "за" ядрената енергетика" или "за" "Белене" или "за" нови мощности, различни от "Белене". Как ще се отсяват тези нюанси?

- Сред противниците пък има такива, които са изобщо против ядрената енергетика, и такива, които са против "Белене", но "за" седми реактор на АЕЦ "Козлодуй", например. Най-важното за един референдум е да се обясни по време на информационната кампания какво следва от едното или от другото решение. Това трябва да е сърцевината на кампанията. Какво ще означава отговорът "да" и какво - "не"? Не виждам как това ще стане у нас. "Не" - на ядрената енергетика изобщо ли ще означава, или "не" на нови мощности? "Да" - строеж на "Белене" ли означава, или нови реактори в "Козлодуй" или другаде? Моята основна препоръка към НЦИОМ и към ЦИК е да се изследва какво разбират българите под така зададения им въпрос. Трябва да се изследва адекватността на въпроса, за да е ясно, че той се разбира достатъчно ясно от хората.

- Всички тези неясноти не обезсмислят ли референдума?

- Напълно. Първо, за да се признае резултатът от референдума, в него трябва да са участвали толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори. Което е абсолютно неадекватно условие, защото с намаляването на населението у нас намаляват и избирателите. Подобно правило не съответства на демографската ситуация. Второ - всички знаем, че на 27 януари няма как да излязат 4.3 милиона души да гласуват. Така от самото си начало първият референдум е обречен на неуспех, без тук изобщо да обсъждаме неговото съдържание. Това обезсърчава участниците. Веднага след вота трябва да се промени законът за референдумите, тъй като голяма част от неуредиците са заложени в нормативната база. Много от текстовете можеха да бъдат коригирани от това НС, но този въпрос изобщо не се обсъжда. Всички са единодушни, че прагът за участие е много висок, но никой не взима решение да го смъкне. Политическите играчи предпочитат да се намират в ситуация на предварително обречен референдум. И всички ние, които сме по терена - анализатори, участници и т.н., търчим залудо и разсъждаваме по принцип, докато авторите на правилата са наясно, че всичко е само едно упражнение.

- Колко ще е важна информационната кампания за референдума?

- Смятам, че тя е ключов елемент в целия процес. За да вземеш решение, трябва да си информиран. Информационната кампания има две страни. Едната е свързана с правата на избирателите - кой, как, къде гласува. Тук най-важна е ролята на ЦИК. Ако първата е "как се гласува", то втората страна е "за какво се гласува". Трябва да стане ясно как ще защитават своите позиции тези, които са "про", и тези, които са "анти". Да се гарантира, че гражданите няма да бъдат подведени. И тъй като законът за референдумите не предвижда никакви регламенти, като изключим уточнението, че застъпниците на противните тези имат право да използват общински и държавни помещения за кампанията си и че трябва да има равнопоставеност, се прилагат правилата на Изборния кодекс. Мен това лично много ме притеснява, още повече че кампанията е изцяло платена. Не е ясно участниците в тази кампания ще могат ли да използват субсидията на партиите? Ще има ли таван за разходите? Откъде ще се набират допълнителни средства и къде ще се отчитат? Тепърва ЦИК ще решава тези въпроси. Всичко това, съчетано с много кратките срокове до референдума, ще създаде сериозни предизвикателства към участниците в кампанията за референдума, както и към медиите.

- Референдум или подгряване за изборите ще се проведе на 27 януари?

- Това според мен е политическа тактика. Някой привижда в допитването възможност да мобилизира едни или други групи, да се направи предкампания и т.н. Този референдум не е честно отношение към избирателите. Казвам го с огромно съжаление, тъй като опорочаването на този инструмент на пряката демокрация е за сметка на всички, които ще гласуват и които вярват в смисъла от референдуми.