:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,301,585
Активни 73
Страници 6,100
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Прозрачности

Калин Донков
Притежавах един часовник, който приковаваше очите на всички. Притежавах го нито дълго, нито кратко, но когато спря, часовникарят каза, че бил от "еднократните" - не може да се поправи. Еднократен - това за машинка, която мери времето, звучи много неопределено. Нито е за един час, нито е за един ден. Колко тогава трае един негов "крат"? Вероятно човекът е имал предвид, че тези часовници имат само по един живот - не може да се добави още време в тях, няма как да се възстанови или подмени калпавата част. Показа ми корпуса - нямаше капачка, нито резба, която да се отвърти и да се проникне в него. Беше самонавиващ се, без батерия, която да сменяш, и просто бяха го запечатали - умре ли, на боклука.

Не бе особено точен и понякога спираше на ръката ми. Тръсвах няколко пъти, за да тръгне отново. Сверявах го с телефона и така я карахме. Но привличаше погледите и с това компенсираше небрежното си поведение. Опити да го разгледат засичах от най-различни хора на най-всевъзможни места. В автобуса, хванат за желязото над главата, непременно се надигаше някой, проточил шия към китката ми. Веднъж таксиметрова шофьорка хвана ръката ми и я вдигна към очите си - караше с лявата и без малко да влезем под тролея. В една банка чиновникът откровено помоли да го сваля, взира се в него, дори смени очилата си. Цялата работа бе в това, че часовникът бе прозрачен отвсякъде, виждаха се колелцата и пружинките, маховичета се клатеха, зъбци се преместваха,



голямо представление бе отмерването

на времето, с нещо хипнотично в него



(Не съм сигурен, че човек трябва да бъде посвещаван в този процес, вижда ми се прекалено. Мисля, че не е хигиенично да наблюдаваме изтичането му. Достатъчно ще е да не го забравяме.)

Този часовник въобще не вървеше прецизно, спираше, както стана ясно, когато поискаше, а имаше голям успех. Просто никой, който се втренчваше в него, не се интересуваше от времето, което показваше. Всеки предпочиташе да разгледа вътрешността, дано съзре там скритата тайна на всички часовници. Стрелките не ги занимаваха, стрелките винаги се виждат.

Но защо ви разказвам това?

Заговори се за прозрачност. Нещо много активно се заговори. Натъртва се върху това, като изрично се определя и видът прозрачност: всичко да се вижда. Тоест, нещата да се разиграват пред телевизионните камери. После това се превръща в аргумент - че всичко е било видимо, а за който е гледал - и видяно. Но напоследък точно видяното разкрива големия конфуз: че нищо не е обсъждано, че всичко е претупано, че сме гледали някакъв разигран, може би дори предварително репетиран мизансцен - с грубо нахвърлян сценарий, с разпределени роли, със заустени реплики, с желязно фиксиран край. При драматургични проблеми и злополуки с действащи лица се включват дубльори, въвеждат се фигури от миманса. Важното е да се скрият причините, мотивите и силите, които движат действието. И да се избегне на всяка цена задължителният при демокрацията катарзис. Дори няма вид на истински театър. По-скоро напомня разпространения в много отдавнашни времена жанр "жива картина". Участниците изобразяват своите образи



вкаменени, оцъклени, почти мумифицирани от усърдие



Нищо чудно, че тази режисура бе отхвърлена от европейския худсъвет. Най-после отрицателна рецензия като света, без шикалкавене. За съжаление в репертоара и следващите се задават все такива..

Подобни бездарни постановки биха уморили от глад всяка театрална трупа, но тук рискът е минимален: зрителят, той и платец, би могъл да се измъкне само през Терминал 2. Но с днешна дата билетите (не за представлението, самолетните) не са достъпни за всички.

Някога, ни в клин, ни в ръкав, изведнъж се заприказва за гласност. Не беше лоша тази идея, изнесоха се и се разчуха немислими истини за живота на цели поколения. Гласността, преди да бъде опитомена и оседлана, освободи немалко енергии, съзнания и съдби. Но откровението, което се жадуваше в обществото, не го оздрави, не го излекува и възроди. Тогава често и високо се говореше за пътя към храма. За кратко. Днес малцина ще си спомнят, че "пътят към храма" е израз от филма "Покаяние". Днес такъв филм няма.

После и тази гласност някак се... редуцира. Говори се това, което... се говори. Онова, което се премълчава, държи ключа към правдата за действителността. Сега се пласира някаква прозрачност. И съответно се имитира. Държавата се управлява по телевизията. Всичко става пред камерите. Онова, което не се случва пред тях, просто не се е случило. Валяци бумтят, магистрали се протягат, Лувър и Йерусалим, "хайде наш'те" (волейбол) и "тигри" (футбол), ленти, ножици, хляб и сол, "конграчулейшънс", червени линии, "службите", партньорите, Барозу, Обама, черен колан, Траволта и Де Ниро...



Прозрачно до болка в очите. Хипнотично.

Но ако приближиш, се удряш в стъклото.



Наблюдаваш всичко как се случва, следиш го на воля. Различаваш колелцата, винтчетата. Пружина само не се вижда в тая машина. Пружината е скрита.

И никой не пита къде е.

Получава се като с онзи злополучен часовник: всички го гледахме как гергелеците в него мърдат и цъкат и никой не се интересуваше какво време показва. Човещина...

21
5196
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
21
 Видими 
06 Декември 2012 20:22
Времето беше наше и като е така - глътнахме го, изядохме го и го няма.
Калин Донков
06 Декември 2012 22:44
Това е Българската картинка, "Геноцид с вестникарска и телевизионна димокрация обвит!Терминал 2 и риформи до 4 000 000 от матряла!ЗА разлика от вашият, който все пак е вървял напред,то Бг. часовник върви(и с него "народа възродени"500 години,сега ви остават "само"477! Демокрацияяяяя!.Която между другото на български означава "Народна власт", а не "Власт над народа"–дребна "разлика но съществена",също като въпросът за референдума!
06 Декември 2012 23:13
Цялата работа бе в това, че часовникът бе прозрачен отвсякъде, виждаха се колелцата и пружинките, маховичета се клатеха, зъбци се преместваха


Цялата работа е в това, че здрава машина се прави от здрав метал. Този часовник вероятно е бил пластмасов и е донкихотовщина да занесеш такова нещо на часовникар. Всъщност, може да се постигне прозрачност и при металите - извънредно тънка пластина от злато, например. Но тя също няма необходимата здравина.
Посредствените комуняги изградиха фасадна "демокрация" от най-евтини материали, за да могат да откраднат повече. Вероятно повече от половината вече съжаляват, че изпълниха тъпите повели на Москва, само за да бъдат ползвани за троянски коне.
06 Декември 2012 23:56
Както казваше Т.Живков "Това което бе построено при социалиъзма тези не могат и да го бойдисат"!Кажи ми поне едно име на "Комуниз" който е участвал в ограбването на държавата и във властта тези 23г!.Ако говориш за "Кариеристи", търси ги в БСП и следващите след тях!Разликата е голяма и съществена!Едните строиха а другите ограбват!
07 Декември 2012 01:17
07 Декември 2012 02:21
Красотата на стила трудно се руши. И павианите се чешат и мислят (остави горилите). Хубаво .
07 Декември 2012 07:22
"Онова, което се премълчава, държи ключа към правдата за действителността. Сега се пласира някаква прозрачност. И съответно се имитира. Държавата се управлява по телевизията. Всичко става пред камерите. Онова, което не се случва пред тях, просто не се е случило. Валяци бумтят, магистрали се протягат, Лувър и Йерусалим, "хайде наш'те" (волейбол) и "тигри" (футбол), ленти, ножици, хляб и сол, "конграчулейшънс", червени линии, "службите", партньорите, Барозу, Обама, черен колан, Траволта и Де Ниро... "
***
ОНОВА,КОЕТО СЕ ПРЕМЪЛЧАВА,ДЪРЖИ КЛЮЧА КЪМ ПРАВДАТА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА.

Калине,
07 Декември 2012 09:23
М. Готино. И също като споменатия часовник-не можеш да отвориш и да смениш(поправиш)нещо...
07 Декември 2012 09:55
На самия край на филма, една възрастна жена се тросна - К чему дорога ,если она не приводит к храму!!!!!
И аз питам, но отговор не искам - Защо ни е нужен път,ако не ни води ген.л-т Тикваро??!!!
Моя първ часовник беше "Слава", 35 лв.
07 Декември 2012 10:06
Алегорията с часовника показва, че не трябва да се гледа наивно и повърхностно. Има и менте прозрачни часовници, има и хубави здрави часовници от добри производители. И Ролекс май имат прозрачен модел, и други от известните марки. Ако гледаш само прозрачността, може да те очаква голямо разочарование.
07 Декември 2012 10:16
Така се получава метафорично - прозрачността е еднократна, непоправяема.
07 Декември 2012 10:57

07 Декември 2012 11:03
Заговори се за прозрачност. .... всичко да се вижда. ..... Но напоследък точно видяното разкрива големия конфуз: че нищо не е обсъждано, че всичко е претупано, че сме гледали някакъв разигран, може би дори предварително репетиран мизансцен - с грубо нахвърлян сценарий, с разпределени роли, със заустени реплики, с желязно фиксиран край. ..... Важното е да се скрият причините, мотивите и силите, които движат действието. И да се избегне на всяка цена задължителният при демокрацията катарзис.

Така е, но не е само напоследък. Така си е от 23 години, просто в първите години след 1989-та повечето хора не му обръщаха внимание, замечтани за светлото капиталистическо бъдеще.
07 Декември 2012 13:08
Много нерви и никаква утеха.....
07 Декември 2012 16:16
Що ли първото нещо, което ми се асоциира в тимберицата, са изказванията на Филип Димитров. Като започне едно словоблудство, едно говорене...А същевременно - нищонеказване.
07 Декември 2012 20:22
не може да се поправи,

но може да се запомни.
няма как да се възстанови или подмени калпавата част

В живота няма незаменими хора, правителства...
Може да има уникални, единствени, но не и незаменими.
07 Декември 2012 21:42
Аз моята "Слава" си я нося още от 1973г. Междувременно минавах за кратко време през електронни, но след като сменях батерията ставаха неточни и ги захвърлях. Имам още един Q&Q, който е толкова охлузен и не мога да си намеря верижка, защото е с халки, та го нося на врата.
Изобщо трудно се разделям с часовниците...
07 Декември 2012 22:20
ЛИЛИ ИВАНОВА - ЧАСОВЕ
08 Декември 2012 03:24
08 Декември 2012 05:24
Много хубаво написано, както винаги - грабващо вниманието, и ако не бяха политическите залитания, щеше да е отлично. А така - лъжица катран в кацата с мед, и защо? ***
08 Декември 2012 19:36

текст: Павел Матев
музика: Александър Йосифов

Знам разни часове,
но тоя не си очаквала и ти.
Светът отдавна неспокоен,
животът се успокои...

И чувствата умряха бързо.
Загина вчерашната страст.
И няма нужда да си вързан,
когато си лишен от власт.

B покой - блажени птици пеят
с тихи земни гласове
и в спомените те люлеят
временните ветрове.

Стопила слепите тревоги,
блаженно мъдра стана ти
и пепел от предишен огън
в душите ни се утаи.

Уж няма няма вече изненади,
а днес по пътя ни трънлив,
пътуваше една измама -
блажен не значеше щастлив.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД