Мразя кастингите, но както е тръгнало, без тях в днешно време човек не може да се пласира никъде. Явявал съм се на кастинг за пеещ талант, за танцуващ талант, за заекващ талант, за псуващ талант, веднъж се явих и на кастинг за порноталант, но ме изгониха заради биреното шкембе. Бил съм изглеждал прекалено солидно за младежката аудитория. Затова, като научих, че има кастинг за конституционен талант, моментално си облякох синьото елече и се завтекох натам. Конституционните таланти трябва да изглеждат солидно - затова са им ушили специални халатчета и им нахлузват държавни ланци, за да знаете колко мастити магистрати имате насреща.

Журито още отначало започна да се заяжда с мен - явно си имаха свой кандидат.

- Вие юрист ли сте?

- Не, но мога да стана - отвърнах. - Погледнах Конституцията - нищо и никакво книжле, няма и трийсет странички, - щом ме назначите, ще я изям с кориците!

- Много добре - рекоха, - благодарим ви за отделеното време, ще ви се обадим по-късно...

- Няма начин - казах. - Тия гадове ми прекъснаха телефона, щото не съм го бил плащал. Като стана конституционен съдия, моменталически ще разпоредя да им обявят фирмата за противоконституционна! Посягат ми на свободата на словото!

- Ще ви пишем - рече най-якият от комисията и се опита да ме избута през вратата. Но не беше достатъчно як.

Върнаха ме обратно на столчето пред тяхната маса, продължиха да ме разпитват.

- Защо смятате, че сте най-подходящият кандидат?

- Защото имам само един апартамент! Ония отвън се хвалят, че имали по няколко - веднага ще им ги надушат от опозицията и ще ги разнесат по вестниците!

Комисията се замисли.

- Да не би да сте прехвърлили останалите на близки, познати и роднини по съребрена линия?

Това, с ребрата, не го разбрах, но гордо отвърнах, че нищо не съм прехвърлял под предлог, че нищо не съм имал за прехвърляне.

Комисията се заинтригува.

- Къде край морето са ви парцелите? Край Царево или до Приморско?

- Нямам такива - отвърнах гордо.

- Тоя развива планински спа туризъм - изсъска някакъв отстрани. - Питайте го за Велинград!

И там удариха на камък.

- Кои лица от криминалния контингент са ви съдружници във фирмата, която нямате? - зададоха оплетен въпрос, но и тук нямаше начин да ме хванат натясно.

- Аз ако имах фирма, нямаше да вися на борсата от половин година!

- Да сте вземали кредит от баба си, за да й купите апартамент?

- Нямам баба - захилих се насреща. Халатчето и ланецът ми бяха в кърпа вързани.

Комисията се натъжи. Очевидно ужасно й се искаше да ме разкара, но не можеше да се сети за какво.

- Вижте - започна да се оправдава председателят, - разберете, от досегашните кандидати вие най-пълно покривате всички условия, но, разберете ни, един висш магистрат трябва да бъде прилично заможен, да не кажа богат, за да не се поддава на корупционен натиск...

- Вие само ме назначете - рекох нахакано. - За половин година ще изпълня и това условие!

Тогава стана непоправимото.

- А как сте с даренията? Да са ви подарявали апартамент, кола, телевизор или някакви други ценни предмети само защото сте готин?

- Дъщерята ми подари ръкавици за Коледа - отвърнах.

Видях как комисията просиява.

- Сори - рекоха, - даренията, получени дори от най-близки роднини, могат да компрометират избора ви. Съжаляваме, вие наистина май бяхте най-подходящият от досегашните кандидати, но, разберете, не можем да рискуваме трети път - хептен излагация ще стане!

Е, така ме порязаха.

Но аз не губя кураж - след няколко дни има нов кастинг - за прокурорски талант. Там вече няма мърдане!