---

Архитект Георги Бакалов е роден през 1957 г. в София. Автор е на огромно количество успешни проекти. От две години е председател на Съюза на архитектите в България. През 1990 г. основава проектантска фирма, която изготвя устройствени планове, проектирала е над 50 хотелски комплекса, спа центрове.

----

- Г-н Бакалов, напоследък Съюзът на архитектите заема активна обществена позиция не само по градоустройствени въпроси...Как този Съюз съхрани жизнеността си?

- Преди т. нар. демократични промени като цяло творческите съюзи бяха на високо стъпало в обществената йерархия, с изградена сериозна материална база.

- А сега не е ли така?

- Не, за съжаление или поне както би трябвало да бъде. Иначе архитектите имаме две организации. Съюза, който освен творческо-професионална е и неправителствена организация. В него членуват над 2000 колеги на доброволен принцип. Другата организация е Камарата на архитектите, тя отговаря за правото на упражняване на професията според стажа и издава удостоверение за това. Преди демократичните промени творческите съюзи наистина бяха на високо стъпало и държавата ни създаваше условия за активно присъствие в обществото. Това показва държавното отношение към интелигенцията като цяло. В момента творческите съюзи са на автопилот, а държавата няма особена грижа за тях. Важно е да се каже, че нашите организации не се влияят от управляващите. Тези 15 неправителствени творчески организации преди година и половина се асоциирахме с цел да си подпомагаме дейността. Подписахме договор, за да търсим начин за повече влияние в културния сегмент на обществото у нас.

- Как така изведнъж се решихте? Имаше ли конкретен повод?

- Поводът беше опитът да се приватизира Националният дворец на културата. Преди година и половина бе сменено ръководството на двореца, издаде се акт за частна държавна собственост, с който бе заменен актът за публична държавна собственост. И бе дадена цена на НДК, като всъщност цената бе едва една десета от строителната стойност на сградата. Това разтревожи културните дейци и ние направихме подписка до премиера, президента и Народното събрание. В крайна сметка се стигна до решение на Министерския съвет за влизане на НДК в забранителния за приватизация списък. Всъщност частичната приватизация започна още в началото на демократичните промени, като се продадоха подземните площи, вместо НДК да се издържа от тях. През 1991 г. с решение на Министерския съвет се дава формулата на управление на НДК. Нашето мнение е, че трябва час по-скоро да се приведе в действие решението на МС и да се направи акционерно дружество между държавата, респективно МС, Столична община и асоциираните творчески и научно-технически съюзи, които с 51% участие да могат да избират ръководството и респективно да го освобождават. Най-печелившият бизнес е конгресният бизнес, а НДК е забележителен конгресен център, с много световни награди. Нас не ни интересува кой иска да приватизира, нито защо, нас ни интeресува НДК да остане културен център и да служи за творчески и представителни държавни цели.

- А застрашен ли е НДК като сграда? Имаше изказвания, че едва ли не ще падне всеки момент?

- НДК е огромна сграда, направена с изключителни мерки за сигурност, като конгресен център, с парите на целия български народ, с над 30% доброволни дарения. Тя сигурно струваше над 2 милиарда на времето, дори метростанцията си беше изградена тогава, сега само се подвключи. НДК е свързано органично с цялото пространство около сградата и то не може да се разглeжда изолирано. Сега има решения да се реновира, да се направи в съвременен стил, но каквото и да се прави, трябва да се вземе мнението на създателите на НДК, някои от тях са още живи, това е задължително по Закона за авторското право и сродните му права. Най-важното е, че тази сграда е изключително сигурна, тя е едва в юношеската си възраст.

- А как приемате градските подобрения в София? Имаше акция "Боза" срещу това ново оформление на бул."Витоша"?

- "Витошка" е улица, но и една основна градска ос. Тя е и културна, тя е и пешеходна, тя е и пространствена... "Витоша" е част от единна линия с площада пред НДК, самото НДК, връзката с Южния парк, самият парк и планината Витоша. Ако трябва да дам оценка за усилията на Столична община, ще кажа, че досега едва ли е имало толкова усилия за организация на градски мероприятия. Не само метрото, но и други значими градски пространства.

- Защо тогава тази "боза"?

- Познавам се с арх. Захариев, организатора на акция "Боза", който е един много напорист млад мъж, с изключително обострено социално чувство. Той според мен прави протест срещу това, че общината не организира архитектурен конкурс за "Витоша" . Това става може би защото един конкурс изисква време. Ето ние, Съюзът на архитектите, направихме собствен конкурс за площад "Славейков", като самофинансирахме тази архитектурна проява, и безвъзмездно ще предоставим резултата на Столична община.

- Но хората не ги интересува конкурса, а дали е хубаво или не.

- "Хубаво" за един значи едно, за друг друго. Един под хубаво разбира чисто, друг - цвета на плочките, трети - дали има зеленина. Четвърти разбира всеки да си прави каквото си иска. Идеята е София да се развива на принципа на консенсуса, а не на принципа "седи ми, не ми седи". Ние сега например инициираме конкурс "София и Витоша, Витоша и София", защото смятаме, че Витоша не участва достатъчно в живота на столицата поради формални и управленски казуси. Това трябва да се пресече. Не може планината, че даже и Панчаревското езеро да не работят за софиянци, За това правим конкурс за идеи, който третира пространството, не само около НДК, но и самите лифтове.

- И какво предлагате?

- Има две възможности за развитие, едната е консервативната екология, която в името на природата режимира нещата така, че много трудно да се използват ресурсите. Другата, е да се използват тези ресурси от гражданите, разбира се, екологосъобразно. Сега София е откъсната от Витоша. Това е нонсенс. Но имаме надежда, защото едва ли скоро ще имаме такъв културен кмет.

- София не се ли застроява твърде еклектично, на парче, без единен план? В други европейски столици е много строго в това отношение.

- В това отношение нямаме различия с общинската администрация, ние архитектите сме градители, съзидатели, ние сме за развитието, но за развитие, което да е подчинено на обществения консенсус и екологосъобразност. Модерният термин "устойчиво развитие" за нас означава хармония. Лошото е, че държавата е абдикирала от основната си функция - планирането. Не навсякъде има кадастрални и специализирани карти по градовете, при това там, където това е условие за усвояване на европейски фондове.

- Защо е абдикирала държавата?

- Защото не са подредени в управленски смисъл териториите на национално, регионално и общинско ниво. Един град се планира за 20-30-40 години, а не за 4-годишен мандат. При нас всичко се прави на парче. Ние сме наясно как това може да се регулира.

- Като казвате оцеляване, то как стои въпросът с професионалната реализация на вашите колеги?

- Ситуацията не е добра за професията архитект. Това се дължи на пренасищане на пазара, има над 50 000 непродадени жилища само в София. И няма поръчки. Обаче умните държави в период на криза залагат на ноухауто, на технологиите, на иновационния продукт, за да може, когато се излезе от кризата, да има готови проекти, където да се включат истинските, големите пари за реализация.Това нещо не е осъзнато у нас в България.