През септември т.г. преподавателката в Харвардския университет Карън Кинг съобщи, че е открита нова част от Евангелието, която тя нарече "Евангелие за съпругата на Исус". Намекът за съдържанието на папируса разбуни духовете и отново повдигна въпроси за това какво можем да разберем за историческия Исус от Назарет, както и дали има и други евангелия извън Новия Завет, които могат да ни дадат ценна информация. Малко са въпросите, които могат да бъдат зададени в толкова подходящ момент - точно в сезона, когато празнуваме раждането на Исус.

Откритият фрагмент е само малко парченце - колкото кредитна карта - съдържанието му е написано на коптски, езика, използван в древен Египет. Върху папируса има само осем реда и в един от тях Исус говори за "моята съпруга". Привържениците на теорията на конспирацията веднага подскочиха, когато бе съобщена тази новина - все едно това е откровение свише, и заявиха, че е доказателство за истинността на твърденията за семейното положение на Исус, съобщени от изключителния експерт Дан Браун в книгата му "Шифърът на Леонардо". Консервативните християни обаче крещяха "не е вярно" и настояваха, че подобно незначително парче папирус не доказва нищо. Мнението на Кинг и колегите й е между тези две твърдения. Според тях документът, създаден през IV век, или около 300 години след Исус и роднините му, по-скоро разкрива какво са мислили тогавашните християни за Исус, но не и какво се е случило в неговия живот.

Повечето изследователи на ранното християнство обаче смятат, че фрагментът не е истински и е фалшификат, направен наскоро от аматьор, който за разлика от Кинг и учените от нейния ранг не е добре запознат с тънкостите на коптската граматика и затова не е успял да прикрие следите от измамата. Окончателно становище за автентичността на папируса все още няма: предстои да излязат резултатите от научния анализ на мастилото, за да се разбере дали е древно или съвременно. Но дори и текстът да не е истински, той отново повдига въпроса за евангелията, запазили се от древността до днес, които влизат в противоречие с широко разпространените възгледи за живота на Исус.

В навечерието на Рождество Христово е добре да отбележим, че голяма част от "общоприетата история" за младенеца във Витлеем не може да бъде открита в библейски източници. Тя е или съвременен мит, или се основава на разкази, които не са включени в Библията. Ето и някои очевидни примери за това: никъде в Библията не пише коя година е роден Исус, не се упоменава датата 25 декември, нито пък обстоятелството, че в яслата е имало магаре или вол. Няма го и числото три на влъхвите, дошли да видят малкия Исус.

От векове християните черпят информация за раждането на Исус не от Новия Завет, а от популярни писания, които официално не са смятани за Библия. Една от най-известните книги е Протоевангелие от Яков, което най-вероятно е съставено в края на II век - един век след каноничните евангелия, и следователно е много по-малко вероятно да съдържа точни исторически данни. Християните през Средновековието обаче рядко са се интересували от историческата достоверност. Важна за тях е била красотата на историята, особена тази за раждането на Божия син.

В Протоевангелие от Яков се съдържат подробности за майката на Исус - Дева Мария. Защо точно тя е избрана да даде живот на Божия син? Оттук за първи път научаваме за свръхестественото раждане на самата Дева Мария. Твърди се, че майка й Ана не е могла да има деца, но Господ като по чудо й позволил да зачене. Когато се ражда Мария, майка й я посвещава на Бога, превръща стаята на момичето в светилище, където тя живее в първите три години от живота си, далеч от вредните влияния на външния свят. След това родителите й я завеждат в Божия храм в Иерусалим, където е отгледана от свещениците, а всеки ден храна й дава небесен ангел. Когато наближава момента на половото й съзряване, свещениците й намират пазител чрез божествено вдъхновен избор. Честта се пада на възрастния вдовец Йосиф, който първоначално отказва да поеме поверната му отговорност, но по-късно свещениците успяват да го убедят, че Бог няма да приеме отрицателен отговор. Досега милионите християни приемат Йосиф като възрастен мъж, а Мария като младо момиче и вярват, че "братята" на Исус (сред които е и Яков, предполагаемият автор на текста) всъщност са синове на Йосиф от предишен брак. Това не са сюжети от Библията, а от Протоевангелие от Яков.

Историята продължава с вече по-познатия сюжет за ангела, който съобщава на Мария, че ще зачене от Светия Дух. И това се случва. Йосиф е объркан, тъй като си мисли, че зачатието е плод на изневяра, но Бог му открива истината и по време на пътуване до Витлеем Исус по чудо се ражда. В тези разкази има множество подробности, които пораждат съмнения. Като прекрасното описание на Йосиф от първо лице как времето спира при раждането на Исус: птиците замлъкват, ръцете на хранещите се мъже застиват, преди да сложат залък в устата, овчар замахва с гегата си, но ръката му замръзва във въздуха.

Още по-забележително е това, което се случва след раждането на Исус. Йосиф отива за акушерка, която да помогне на Мария да роди, но когато пристигат, детето вече се е появило и дори се завтича (един час след раждането!) към майка си, за да го накърми, а пещерата (не обор) е изпълнена с ослепителна светлина. Описан е и епизод, в който акушерката отива да доведе помощницата си Саломия, като й съобщава, че девица е родила. Саломия, разбира се, се съмнява и отказва да повярва, докато сама не прегледа Мария. Идва в пещерата и с почуда установява, че родилката е физически непокътната. Заради неверието на Саломия ръката й изсъхва и едва когато взима бебето на ръце, оздравява по Божия промисъл. Това е първото записано чудо, извършено от Исус.

Съвременният читател, който не познава тези текстове, ги възприема скептично. Така е почти винаги с разкази за свръхестествени неща, които човек чува за първи път - звучат неправдоподобно и "очевидно" са измислени, както легендите. Другояче възприемаме също толкова причудливи истории, ако сме ги слушали още от детството. Нима историите за раждането на Исус Христос в Новия Завет са по-малко невероятни?

Зависи кого питате. През ноември т.г. папа Бенедикт XVI публикува третата си книга за живота на Исус, която анализира разказите в Новия Завет за раждането му и се нарича "Исус от Назарет: Разкази от детството". Преди да оглави Римокатолическата църква, Йозеф Рацингер беше известен като един от водещите немски теолози, изследващ разказите за раждането на Исус. Тук не става въпрос за научен труд с цел израстване в кариерата. Книгата съдържа главно религиозни размишления, предназначени за многобройните ревностни последователи на папата. Книгата ще бъде широко приветствана не само от католиците, но и от консервативните християни, защото утвърждава разказите от Евангелието не само като ценни от теологическа гледна точка, но също така и като исторически верни.

Книгата обаче едва ли ще представлява чак такава ценност за хората, които нямат интерес от утвърждаване на библейските истини, а търсят да разберат какво наистина се е случило в миналото. Много учени - католици, протестанти, евреи, агностици и др. - възприемат по различен начин разказите за раждането на Исус в Новия Завет и осъзнават, че има проблем с евангелията на Матей и Лука, в които единствено се съдържа информация за ранното детство на Исус. Тези писания са ценни за теолозите, но не са исторически източник, на който можем да се позовем, ако сериозно сме се заели със задачата да пресъздадем исторически събития. За някои вярващи християни това е проблем, за други - свобода, която им позволява да вярват на съмнителни факти.

Учените от векове признават, че разказите за раждането на Исус Христос в Новия Завет са проблемни от историческа гледна точка. Първо, двата разказа - на Матей и Лука, значително се различават един от друг. И в двата е описан родът на бащата на Исус - Йосиф (въпреки че няма доказателства двамата да имат кръвно родство), но има разминаване в останалите родословни връзки - не съвпадат баща, дядо, прадядо и т.н. Вероятно замисълът е бил да свържат Исус с прародителите на юдеите, без сигурни доказателства. Затова и взаимно си противоречат. И това е само началото. Противоречията продължават и по-нататък.

В двата разказа има несъответствия и с известни факти от историята. Да вземем например Евангелието от Лука. Само там се споменава, че Йосиф и Мария тръгват от дома си в Назарет към Витлеем, за да се регистрират за преброяване на населението, когато "целият свят" трябвало да се запише под управлението на император Цезар Август. Целият свят? Лука трябва да е имал предвид "цялата Римска империя". Но дори и това не може да се смята за вярно от историческа гледна точка. Съществуват достоверни исторически сведения и документи за управлението на Цезар Август, според които по онова време не е имало преброяване на населението в цялата империя. Да не говорим за преброяване, при което хората трябва да се регистрират в бащиния си дом. В този разказ Йосиф и Мария трябва да се регистрират във Витлеем (затова и Исус е роден там), тъй като Йосиф е потомък на цар Давид, който е родом от Витлеем. Но Давид е живял хиляда години по-рано. Дали всички поданици на Римската империя са се завърнали по домовете на предците си отпреди хиляда години? Представете си какви огромни миграционни потоци трябва да е предизвикало това преброяване. И защо ли нито един историк от онова време не е сметнал за необходимо да го опише? Тази история определено не е базирана на исторически факти. Целта на разказа е да покаже, че Исус е роден във Витлеем, за да се сбъднат предсказанията за Месията, дошъл от Назарет.

И други странни неща има в разказите, извън спорния сюжет за девствената родилка. В Евангелието от Матей, например, влъхвите следват ярка звезда, която ги отвежда във Витлеем и спира над къщата, в която се е родил Исус (не става ясно защо семейството на Исус е в къща, ако е дошло само за преброяването). Нима е възможно една звезда - или изобщо небесно тяло - да доведе някого до определен град? И как може да спре над точно определена къща?

Загадки като тези са обсъждани в продължение на столетия, разбира се, и някои християнски учени успяват да намерят гениални решения на загадките. По-критично настроените историци обаче твърдят, че проблемът е сериозен и независимо от използваните за написването на евангелията източници те не дават исторически достоверно описание на случките, свързани с раждането на Исус.

Много християни се обиждат от подобни твърдения, а не би трябвало. Неслучайно разказите за живота на Исус в Новия Завет никога не са наричани истории, а "евангелия", което в превод означава "провъзгласяване на добра новина". Това са книги, предназначени да съобщават религиозни истини, а не исторически факти. За вярващите, които смятат, че историята задължително трябва да се основава на истински факти, това вероятно не е добра новина. Но за тези, които имат по-широк мироглед, отнасят се по-великодушно към литературата и по-добре разбират теологическия смисъл, историите за раждането и детството на Исус не почиват на историческа истина, а на вярата на онези, които смятат, че зад тях се крие друга, по-голяма истина.

-----------

* Барт Д. Ерман е автор на над 20 книги, някои бестселъри. Той е изтъкнат преподавател по религиозни науки в университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и е известен познавач на Библията и живота на Исус. Отличен е от списание "Тайм" и е участвал в много популярни тв предавания.