Идеологията на задължителния успех и зализаната политкоректност, разпространявана от медиите с надуто достойнство на подкупен "организатор и възпитател на масите" (вж. В. И. Ленин), ни залива със захаросан кич особено към края на годината, бездруго кичозен с цялата рекламно-търговска тавратура около празниците. Това направо лъщи в най-различни класации, повечето по теми и дейности, където класиранията са колкото абсурдни, толкова и показателни за фарсовия характер на т. нар. публичност и по света, и у нас. От корицата на "Тайм" до празничните студия на кабеларки и многотиражни стентабла с национални претенции греят лица, нарочени за символи на годината от журита, които съобщават с режисирано лицемерие победители в нелепи класации. Нямаше да е дразнещо, ако не се налагаше с претенцията да изразява най-същественото, като всъщност невнятно го пропуска или съзнателно скрива със садомазохистичен интерес към ненормалното, превърнато в норма.

В повечето случаи лицата на хората, олицетворяващи годината, са дотам известни, та чак втръснали, както и липсата на изненади в стила на фокусите, когато винаги се знае, че от цилиндъра ще изскочи бял заек. Е, понякога зайците са черни или жълти, но това не променя съществено нещата. Например за списание "Тайм" такъв човек на годината е президентът Обама; за читателите на електронното издание на едноименния седмичник - корейският лидер Ким Чен Ун. За нашето радио "Дарик" за пореден път политик на годината е президентът Плевнелиев, вероятно заради решителното му отсъствие при провалената клетва на злополучната Вената Марковска. По подобен начин се класират и събития, естествено дадени през длъжностни олицетворения. Така за най-важно събитие рейтингът на "Файненшъл таймс" определя действията на управителя на Европейската централна банка Марио Драги за спасяване на единната европейска валута. Понеже тя очевидно е аха-аха спасена, то и той определили, представете си, облика на отиващата си 2012 г. Тоя облик е подсилен от класираните на второ и трето място събития: войната в Сирия и идването на "Мюсюлманските братя" на власт в Египет. Това показвало, че Близкият изток продължава да изсмуква времето, енергията и нервите на световните лидери, посочва авторитетният вестник. Човек направо да съжали, че за такива неща се губят време, енергия и нерви на лидери, които сигурно биха ги употребили за далеч по-смислени...

У нас пък събитие на годината несъмнeно е атентатът на летище Сарафово, свързано с проф. Николай Петров, обявен за "Лекар на годината" от Българския лекарски съюз - заради помощта, която е оказал на пострадалите от атентата. Както му е редът, има и номинации за Мъж на годината - боксьорът Кубрат Пулев, механикът от "Коста Конкордия" Петър Петров и футболистът Стилиян Петров. Тъй като политкоректността задължава да се третират за хора и жените, като това не се свежда само до мерене на красоти, се редят и листи на най-влиятелните и най-успешните сред нежния пол. И изненада: най-влиятелна се оказва Цветелина Бориславова, а сред жените политички на годината грее министър Лиляна Павлова - "за проявен професионализъм, лидерски умения и доказана способност да управлява със стил, елегантност и интуиция, за изключителната отдаденост и ефективност в работата й", както се мотивира журито, дало още 11 приза за постижения от модата през спорта до бизнеса. В тоя калабалък е съвсем на място подхвърленото от nenovinite.com. Според тия твърде сериозни зевзеци "след силен медиен натиск и критики от Брюксел списание "Форбс" бе принудено да оттегли обявената преди дни класация за най-влиятелна жена на годината и да обяви начело на нея Николай Бареков - журналист".

Разбира се, има и приятни изненади, които сякаш искат да избягат от втръсналата норма за натрапване на познати лица. Така например у нас тая година се проигра онова, което направи миналата списание "Тайм". Тогава то определи за човек на годината "протестиращия". Сега у нас за такъв от Хелзинкския комитет бе определен Протестиращият на Орлов мост. Мотивът според Маргарита Илиева, директор на правната програма на БХК: "Този човек се мобилизира срещу едно държавно управление, което злоупотребява с обществената власт в частни интереси и злоупотребява със своя суверен - гражданите, като си позволява да взима политически и законодателни решения от негово име, не в негов интерес, и така опорочава самия базис на представителната демокрация - приеманите от нас, народа, чрез парламента ни, закони." Звучи прекрасно, но не по-малко от познатите олицетворения налива вода в мелницата на до болка познатото - отличават се хора и събития, които всъщност поддържат статуквото, където норма е ненормалното. А именно: на обществото се натрапва наистина смислен протест, който обаче не засяга пряко самото общество, а преди всичко е мотивирано от грижа за природата. Ще рече: онова спасително място, където човек бяга от самото общество - особено ако има достатъчно средства да си позволи "природосъобразност". Че е станало в центъра на София, съвсем не означава, че засяга централна тема на обществото ни. Нещо повече, това отклонява от много по-обичайното, срещу което тук никой възмутено и патетично не протестира. И с право, защото е вече обществена норма, закърняло до досада съобщение за именно ненормалното: избиваните за десетина лева старци, замръзващите през зимата бездомни, зарибяваните от наркомафията деца, абортиращите десетгодишни и раждащи през единадесетата си година циганета, търгуваните като добитък красавици, включително през рекламните рубрики на иначе тъй коректните медии, лишените от здравно обслужване хора, съсипаните от вандалски набези срещу собствеността и реколтата селяни и граждани... Понеже тоя списък се трупа в кошмарната си реалност през цялата година, се оказва сякаш нормално накрая съвсем да изтлее, за да изгрее винаги спасителната природа.

Така в края на краищата е съвсем нормално да се забравят същинските човеци на годината. Ония, на които дължим запазването на някакви общества и природи, трудното кретане на страната ни в рамките на нещо, което все още може да се нарече държава: неизвестните хора, липсващи на първите страници и в първите новини. Те безшумно си вършат работата, макар да знаят, че тя не е оценена и няма да бъде възнаградена така, както заслужава и през цялата година, и в края й - от горския до овчаря, от работника до счетоводителя, от продавача на семки до учителя, от миньора до шофьора, от железничаря до дежурния в атомната, от полицая до лекаря, от селската библиотекарка до отнесения учен, от пенсионерката, дето дава уроци на комшийското дете за едно кафе, до търсещия в кофите прехрана за децата си... Все истински хора на годината, без които тя сигурно щеше да бъде по-лоша. Както и следващата, през която те сигурно ще си вършат работата, без изглед някой да ги нарече човеци на годината.

Светли празници, приятна почивка, успешна работа. И не се бойте: 2013 г. със сигурност ще бъде още по-нормална от изминалата.