На започващата днес есенна сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) България се представя с нова делегация, чиято най-важна задача е да защити българските медици в Либия по време на дебат в четвъртък. Делегацията се ръководи отново от Юнал Лютфи (ДПС). От предишния й титулярен състав е останал и Евгени Кирилов (БСП), който през януари 2004 г. пое инициативата да бъда поискана намеса на Съвета на Европа в борбата за живота на обвинените по СПИН делото в Либия български медици. Други трима членове също имат опит в Страсбург. Даринка Станчева от НДСВ беше заместник в предишната делегация, Иван Иванов (ДСБ) беше титуляр по време на правителството на Иван Костов, а Надежда Михайлова (СДС) беше заместник по времето на правителството на Жан Виденов. Единственият нов член, който се явява за пръв път в ПАСЕ, е Илиана Йотова от БСП.

Поради важността на сесията за България Народното събрание командирова и Александър Арабаджиев (БСП), който е заместник, но като член на Юридическата комисия на ПАСЕ игра активна роля за внасянето на проекторезолюцията. Тя е озаглавена "Сериозни нарушения на човешки права в Либия - нехуманно отношение към български медицински персонал".

На 30 януари 2004 г. Бюрото на ПАСЕ реши, че въпросът за медиците трябва да се задвижи като спешна процедура, защото нямаше време да се чака до априлската сесия, когато либийският съд щеше вече да е прочел присъдите. Нищо спешно обаче не се случи в Страсбург. Някои членове на тогавашната българска делегация подписаха с неохота проекторезолюцията на Евгени Кирилов, и то след като видяха, че тя е подкрепена от ръководителите на всички политически групи в ПАСЕ. Депутатите от тогавашното мнозинство бяха приготвили по-смекчен текст, за да не дразнят Триполи, но се отказаха да го предложат, като видяха решителната реакция на чуждестранните си колеги.

След като Бюрото на ПАСЕ назначи за докладчик по проекторезолюцията унгареца Матяш Йорши, той веднага посети Либия и започна да готви изложение до юридическата комисия. Внезапно обаче Йорши забави темпото. През юни 2004 г. той каза пред в."Сега", че бившият външен министър Соломон Паси, с когото бил в постоянен контакт, го убедил да се придържа към "тиха дипломация", защото тя щяла да бъде по-продуктивна. Бившият председател на ПАСЕ Петер Шидер (Австрия) също заговори за тиха дипломация.

Така изтече година, без да се чуе, че най-голямата правозащитна организация прави нещо в подкрепа на невинно осъдените на смърт медици. Едва през август тази година новоизбраният докладчик по темата Тони Лойд (Великобритания) се зае по-енергично с работата, посети Либия, отказа да разглежда драмата на медиците "в пакет" с трагедията на заразените либийски деца и написа остър доклад, в който посочи, че нашите медицински сестри са изтезавани, а делото се е разминало с основни правни норми.

На заседание в Париж в началото на септември юридическата комисия на ПАСЕ единодушно подкрепи проекторезолюцията, което дава основание да се очаква, че в пленарна зала тя ще събере гласовете на всичките 46 държави, членуващи в Съвета на Европа. Толкова масова солидарност България не е успяла да получи досега в друга международна организация.