Ако погледнем към който и да било социален проблем, ще открием множество сходства. Без значение за какво става дума - образование, енергетика, инфраструктура, замърсяване на околната среда, американците чакат правителството да им даде решението. Тези теми провокират разгорещени политически дебати, републиканци и демократи все предлагат нови програми. Във всички случаи предложените решения се свеждат до повече пари от данъкоплатците, до повече контрол върху хората и частните компании, или и двете заедно.

Да вземем например държавните училища. Между 1962 г.и 1990 г. сумата, харчена за един ученик, се увеличава от $2808 на $10 441 при стойността на долара от 2008-2009 г. Въпреки това масово разхищение на нашите пари, държавните училища продължават да кретат в посредственост. И ни се казва, че нашите пари са нужни за преустройства на училищата, за наемане и обучение на по-добри учители и за провеждане на най-новата реформа, наложена от бюрократите в образованието.

Или да погледнем към националната енергийна политика. Докато оплакваме зависимостта си от вносния петрол, администрациите и на републиканци, и на демократи обявяват големи територии на САЩ за забранени за сондажи. Там, където сондажите са разрешени, производителите трябва да се преборят с планини от регулации, които оскъпяват и забавят производството и увеличават цената на енергията.

Отговорът на всеки от тези проблеми е един и същ - повече правителство. А повече правителство означава повече данъци и такси, по-голяма инфлация и повече контрол върху частния сектор. Независимо че правителството се опитва да реши тези проблеми от десетилетия, политиците все се опитват да ни убедят, че



решението е повече правителствен контрол



Въпреки катастрофалните резултати на правителството в обучението на нашите деца, в насърчаването на енергийната независимост или в доставките на пощенски пратки, ние трябва да повярваме, че този път Конгресът ще вземе правилното решение.

Истината е, че частният сектор може да реши тези проблеми, без да прибягва до принудителната власт на правителството. И историята доказва това.

Преди Гражданската война на практика почти няма държавни училища, но децата са добре образовани. Повечето деца можели да четат, преди да отидат на училище, и частният сектор осигурява голям набор от възможности за тези, които искат да се образоват. Преди войната за независимост само във Филаделфия има повече от 125 учители, които предлагат курсове по латински език, гръцки език, математика, счетоводство, навигация, природни науки, английски език и други предмети. Ученикът може да избира училището, което му предлага обучение по предметите, които иска да изучава. Бедните не са били изключени от образователните възможности - образованието е предпочитана форма на филантропия за много групи, като например квакерите, които предлагали безплатно образование на бедните.

Днес държавните училища са монопол на правителството.



Данъкоплатците са принудени да подкрепят държавните училища,



независимо дали имат деца или не, дали одобряват учебната програма или не. И докато проучванията показват, че повечето родители биха предпочели да изпратят децата си в частно училище, голяма част от тях не могат да си го позволят заради данъчното бреме, наложено им, за да финансират държавните училища. И затова са принудени да оставят децата си на въздействието на идеи, които намират за неподходящи или неморални.

Докато пиша тези редове, мнозина предричат, че цената на бензина може да стигне и надмине 5 долара за галон. Между 2001 г. и 2010 г. енергийните цени в Америка се удвоиха. Отговорът на правителството бе да ограничи сондажите, да наложи мораториум върху дълбоководните сондажи, да откаже разрешителни за петролопровода "Кийстоун" и да хвърли милиарди от нашите долари, за да банкрутира "зелените" енергийни компании. Но не бива да бъде така.

До XIX в. осветлението бе като във времето на древните гърци или римляни. За мнозина американци цената на свещите и горивото за лампите бе непосилна. Но откриването на петрола и подобряването на технологиите за рафиниране даде осветлението на масите. Керосинът се превърна в приемливо средство за осветление и между 1865 г. и 1874 г. цената на галон керосин падна с почти 83 процента. Защото предприемачите не бяха задушавани от правителствени регулации, контрол, забрани, бяха свободни да действат както намерят за добре.



Резултатът бе по-добро качество на живот



за милиони американци.

Тези проблеми не могат да бъдат решени от правителството. Правителството е силова агенция и всичко, което то прави, включва принуда. Дори да взема парите ни да финансира училища, да субсидира "зелена енергия" или да спасява Уолстрийт, ние сме задължени да действаме против собствената си независима преценка. Докато налага образователната програма, забранява сондажите или налага купуването на здравна застраховка, правителството ни принуждава да действаме както политиците и бюрократите смятат за най-подходящо. Нашата преценка, ценности и желания нямат значение.

Решението на социалните ни проблеми не е в повече правителствен контрол или в повече долари от данъци. Решението е свободата.