Докато цяла България следи драмата на ВМЗ-Сопот, едно друго държавно предприятие с близо 11 хиляди служители чака от Европейската комисия одобрение, за да получи държавна помощ от 22.8 млн. лв.

Става дума за "Български пощи" ЕАД, което завърши 2011 г. с над 9 млн. лв. загуба. Годината бе първата след либерализирането на пазара на пощенски услуги у нас, а цитираната сума е така наречената "несправедлива финансова тежест", която компанията поема, за да осигури предоставянето на универсалната пощенска услуга (УПУ) на територията на страната. В ЕС на националните оператори, които по закон са задължени да предоставят универсалната пощенска услуга дори в отдалечени и слабо населени места, се признава т.нар. "несправедлива финансова тежест", която държавата трябва да компенсира. Поради дългия и сложен процес на признаване на разходите на оператора тези за 2011 г. ще бъдат възстановени едва през тази година.

Ако съдим по финансовите показатели на компанията към края на третото тримесечие на 2012 г., тя е била все така губеща и през миналата година. За периода, приключващ на 30 септември 2012 г., "Български пощи" отчита загуби от 9.1 млн. лв.

Операторът губи позиции дори в предоставянето на "типични" за него услуги. Така например в сравнение с първите 9 месеца на 2011 г. пощенските станции изплащат 15% по-малко социални помощи и 4.1% по-малко пенсии. Причината е, че все повече пенсионери и ползватели на социалните програми получават парите си по сметки в банки.



Защо не се подобряват резултатите?



Трябва да се посочи, че опити за преструктуриране на дейността все пак се правят. Общите разходи на "Български пощи" за първите три тримесечия на 2012 г. са с 3.7 млн. лв. по-ниски от предходната година. Но в същото време падат и приходите, и то с 6.6 млн. лв. За последните 7 години списъчният състав на компанията беше съкратен с над 20%, а само през миналата година са били съкратени над 1000 души. Въпреки това с оглед на бързо намаляващите приходи разходите за заплати, осигуровки и обезщетения остават високи (65-70% от всички разходи на дружеството за последните няколко години).

В условията на падащи обеми на пратките и засилваща се конкуренция "Български пощи" засега не разполага с начин да вдигне приходите си. Това означава, че трябва да се режат разходи. Нещо повече - разходите трябва да падат по-бързо от бързо спадащите приходи. Към 31.12.2011 г. мрежата на "Български пощи" включва 2981 пощенски станции, от които 2345 са в селата, а 1555 са в населени места с под 800 души население. С оглед на задължението за предоставяне на универсална пощенска услуга на територията на цялата страна бавещото се преструктуриране на мрежата и разпоредбите, залегнали в колективния трудов договор на компанията, мисията на ръководството изглежда трудно изпълнима, ако не невъзможна.



С КТД на шията



Колективният трудов договор (КТД) на "Български пощи" е подписан на 30 март 2012 г. с продължителност април 2012 - март 2014 г. Постепенното съкращаване на броя на персонала на предприятието през последните години и постигнатото в началото на 2012 г. споразумение за програма за доброволно напускане на служители показват, че нуждата от оптимизация на персонала и преструктуриране на дружеството е осъзната - и от ръководството, и от синдикалните лидери. В текста на текущия КТД обаче присъстват редица разпоредби, които затрудняват ръководството на оператора да намали бройката или работното време на персонала.

Ето някои клаузи, с които ръководството се е съгласило, но те очевидно му връзват ръцете:

* Според чл.15 от КТД на работник/служител, на когото остават 3 години до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се търсят възможности за недопускане на намаляването на времето по трудовия договор, запазване на трудовото правоотношение и увеличаване на работното време на работещите на непълен работен ден. (Като се има предвид фактът, че над 45% от заетите в предприятието са на възраст над 50 г., тази разпоредба ще затрудни най-вече опитите за оптимизиране на работното време на служителите в по-малките населени места.)

* Съкращаването на работник при намаляване на обема на работата подлежи на предварително съгласуване между работодател и синдикати за всеки конкретен случай, което завършва с подписването на протокол, отново за всеки случай.

* Право на обезщетения в различен размер при съкращаване на работник (от 2- до 8-месечни възнаграждения).

* Основният годишен отпуск на служителите е 24 работни дни (и 29 работни дни за работещите нощна смяна).

Парадоксалното в случая е, че опитът на подобни клаузи да запазят едно или друго работно място много често може да доведе до неизбежна необходимост от едновременно съкращаване на стотици или хиляди работни места. Всъщност именно наличието на подобни разпоредби в КТД на "Български пощи" е една от причините, поради която компанията не успя да свие навреме и ефективно списъчния си състав преди либерализирането на пазара.



Само при нас ли е проблемът?



Нещата по света не са много по-добре. Наскоро директорът на американските пощи Патрик Донахоу сравни проблемите на собствената си компания с тези на Гърция. Универсалната пощенска услуга е нещо хубаво. Но благодарение на развитието на електронните технологии потребителите се преориентираха към по-бързи и често безплатни услуги, в лицето на които традиционните пощенски услуги просто нямат шанс. Така мастодонти като "Български пощи", които не успеят да реформират и оптимизират структурата си навреме, остават без клиенти. В случая с нашия пощенски оператор пазарният му дял се е свил повече от два пъти в рамките само на осем години.

Какво правим с универсалната пощенска услуга (УПУ)? Поне на този етап не се вижда как услугата ще успее да удържи на икономическите и технологичните реалности на XXI век. На всички е ясно, че в сегашния си формат УПУ просто няма как да излезе на печалба. Това означава, че всяка година бюджетът ще трябва да отделя все по-голяма сума пари, за да финансира предоставянето на услугата в малките населени места.

Това, разбира се, ще доведе до нарастваща "несправедлива финансова тежест" от предоставянето на УПУ, която ще трябва да бъде покривана с пари от бюджета. За 2011 г. сметката я имаме - 22.8 милиона. През март чакаме годишния доклад за дейността на компанията за 2012 г. и придружаващия го финансов отчет. Живот и здраве, към края на 2013 г. ще последва и решението на КРС за следващия транш на данъкоплатците по линия "Всяко село с поща".