Две ярки картинки ми се запечатаха в главата от последните дни.

Едната е как разни чичета - някои шкембелии, други белокоси, но всички добре костюмирани и вратоовързани, ритат, мушкат и бият с пестници вече поваления и неутрализиран пишман атентатор на Ахмед Доган. Бият със злоба и настървение, а един, промъкнал се изотдолу, почти му сваля панталоните. С първоначална цел обиск, предполагам, но беше потресаващо зрелище. Още се чудя какво точно се опитваше да направи този последният активист впоследствие, при условие че не е негова работа обискът. Посрамване на нападателя чрез демонстрация на гениталиите му пред камера? Подготовка за някакъв вид зверовито ретронаказание (скопяване, набиване на кол)? Други първични садо-содомитски интенции? Неизвестно, но незабравимо.

Во истина днешният човек гледа и вярва повече на картинките, а не на писанията, колкото и дълбокомислени да са, твърди един израелец, Рони Едри, пред камерите на TЕDtalks". TED (Technology, Entertainment and Design) e серия от конференции по различни теми, организирани от Sapling Foundation, със съответните телевизионни варианти, с награди и т.н. - поради големия интерес. Нещата се правят от близо четвърт век, а изложенията на тези конференции траят задължително не повече от 18 минути. Смята се за достатъчно и за най-важната идея. Свои концепции в тях са излагали Клинтън, Гордън Браун, Бил Гейтс и кой ли още не. Рони Едри е далеч по-скромен като позиция човек - занимава се с компютърен дизайн, женен, с две деца, живее в Израел.

Та ето втората картинка - на въпросния Рони Едри, показана по TEDtalks, на която ми обърна внимание един умен мъж. Става дума за следното: Рони професионално прави различни плакати. Това му е работата. Веднъж, полу на майтап, се заснел как държи щерка си на ръце, а отдолу пише: -



"Иранци, ние няма да ви бомбардираме! Ние ви обичаме!"



И качва картинката в социалните мрежи. Последствията надминават всичко, което можел да си представи. Хиляди отклика - от Израел, но и от Иран. За седмица два милиона души се включват в инциативата му, започнала като шега.

Първоначално му написала жена от Иран - викнах семейството си пред компютъра, казва тя, всички гледахме плаката и плачехме. Рони пък викнал своята жена, която четяла какво пише жената от Иран, и също се разплакала.

Нека кажем, че въпросният Рони не изглежда сладникав лигльо и добре си дава сметка как лесно инициативата му може да бъде наречена наивна. Той е бивш войник от израелската армия, човек със склонност към ирония, всъщност съвсем нормален тип, без претенции за изключителност. Бурята, която последвала опита му обаче, така го изненадала, че превърнал дома си в офис за тази инициатива и събрал хора, които да правят плакати със себе си и да ги качват в мрежата.

Хиляди най-обикновени хора - продавачи, учители, войници, градинари, инженери, безработни, студенти, домакини - при това не само от Израел и Иран, а и от други страни, се включват в обмена. Почти всички твърдят същото - израелци или иранци, няма да ви бомбардираме! Ние ви обичаме! Това е придружено със снимки на деца и семейства. Рони започнал да прави плакати с безброй лица и да ги качва в интернет. Понеже, както вече казах, смята, че хората днес предпочитат картинките, а не думите. На думи е пестелив, написал е ей това: "Към иранския народ. Към всички бащи, майки, деца, братя и сестри. За да има война между нас, първо трябва да ни е страх едни от други, трябва да мразим. Мен не ме е страх от вас, аз не ви мразя, аз дори не ви познавам. Никой иранец не ми е направил нищо лошо. Дори не съм срещал иранец освен един в Париж, в музея. Готин пич... Понякога виждам тук по телевизията някой иранец. Как говори за война. Сигурен съм, че не представлява целия ирански народ. Ако вие видите във вашия телевизор някой, който казва как ще ви бомбардира, бъдете сигурни, че не представлява всички нас. Нека всички, които чувстват същото, препращат това ми съобщение и помогнат то да стигне до иранския народ."

Жена от Иран му отговаря: "Искам само да ви уверя, че всички иранци чувстваме същото, че искаме само мир и красота на земята. Ние всички мразим войната и убийствата, ние всички сме части от едно тяло и боли еднакво като видиш човешко страдание, защото той или тя са части от твоята душа. Винаги съм се съмнявала, че вие, момчета, ни мразите, защото бях сигурна, че истинското лице на иранците не е стигнало до вас. И искам да ви благодаря за красивото ви съобщение и да кажа, че всички ви обичаме,



защото сте наши братя и сестри..."



Тези две картинки ме карат да мисля. В първата видях политици, които реагират като озверяла тълпа, линчуваща жертва. Във втората уж анонимна тълпа от обикновени хора, които реагират като свободни, просветени, доброжелателни индивиди. В първия случай виждам гневен изблик на люде, дължащи благополучието си на политическата си обвързаност и сякаш усетили инстинктивна заплаха за него. Във втория виждам хора, живеещи нормален трудов живот и почувствали заплаха от инсинуациите на политиците, чиито кариери и бизнес се дължат тъкмо на умело разпалваните страхове и митологемата: онези са ви зли врагове, аз ще ви защитя от тях, само ме дръжте начело!

Всъщност политиците са тези, на които сме доверили да ни пазят от връщане към първобитното, към деленето на враждебни тълпи, към зверството. Ако не вършат добре тази работа, по-добре да се заемат с истинска работа. Хората подозрително често започват да се разбират без тях.