В опит да обясни присъствието на около 800 хил. гласоподаватели фантоми в избирателните списъци регионалният министър Лиляна Павлова стигна върха на абсурда вчера. За да оправдае разминаването в данните от преброяването на населението от 2011 г. и имащите право на вот в списъците за референдума, тя обяви, че една от причините е присъствието на 668 столетници. Заради липсата на комуникация с общините и служба ГРАО тези хора, много от които са отдавна починали, продължават да са и в избирателните списъци и никой не може да ги изтрие, за да не бъдат нарушени гражданските им права. Това обаче означава, че в основния държавен регистър - ГРАО, данни от който се ползват почти за всичко, цари хаос и починали хора се водят за живи.

"Над 600 са столетниците, които фигурират в избирателните списъци, някои са живи, но други... Дори има и 120-годишни, а аз не съм чувала да има такива хора в България. Никой служител няма право да заличи никого от избирателните списъци, дори ако едно лице е починало. Ние няма как да знаем дали хората са живи или не. Проблемът е, че някои починали нямат близки и роднини, така че няма кой да подаде акт за смърт", обяви Павлова на специална пресконференция заедно с шефа на НСИ Ренета Инджова и представител на ГРАО. И уточни, че всъщност става дума за 668 души, от които 56 са над 110-годишни, а има и такива, които би трябвало да са на над 120 г. От регионалното министерство изпратили писма до всички общини да изяснят колко от хората на преклонна възраст са живи, но досега никой не им отговорил. Павлова обясни, че за починалите няма документи, например смъртен акт в общините, затова никой не може да ги заличи.

Обясненията на Павлова за липсата на комуникация между общините и ГРАО звучат повече от странно, тъй като по Закона за гражданската регистрация съществува регистър на населението, който формира т.нар. Национална база данни "Население". Тя се състои от личните регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в съответната област. Освен това има и локални база данни. На практика става дума за ЕСГРАОН, която е "национална система за гражданска регистрация на физическите лица в България и източник на лични данни за тях". Създадена е през 1977 г. чрез анкетиране на всички български граждани, като за всяко лице е съставен личен регистрационен картон (ЛРК). В момента съществува в електронен вид. Въпросната база се поддържа от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), която е в рамките на регионалното министерство. Тази дирекция има териториални звена във всички административните центрове на областите. В общинските администрации пък има отдели ЕСГРАОН. Както самата дирекция ГРАО е отбелязала в официалния си сайт, тя поддържа непрекъсната връзка с тези отдели в общините, за да е сигурна и актуална системата и базата данни. Затова не е ясно защо тепърва ще се търси контакт с общините, както и защо нямало данни за починали лица. Ако обясненията на Павлова са верни, това означава, че може да има и "мъртви души", които получават пенсии например.

От Националния осигурителен институт обаче категорично отрекоха пред "Сега" това да е възможно. Там получават ежеседмични данни от ГРАО, информация за смърт на лица се подава и от общини и кметства. На практика вероятността те да я подадат на НОИ, но не и на ГРАО е нищожна, бяха категорични от института.

Информация за българските граждани в чужбина, които получават пенсии от НОИ, пък се получава или от местните осигурителни институции, през които минават плащанията, или на базата на т.нар. декларация живот, която периодично се подава от лицата, ако парите се изплащат директно на техните сметки.

Другата причина за разликата в данните на НСИ и ГРАО според Павлова са българите в чужбина, които продължават да имат постоянен адрес в България. Те не са били преброени през 2011 г., но имат право да гласуват у нас. "Обидно е живи български граждани, избрали да живеят някъде зад граница, да бъдат наричани мъртви души", възмути се тя.

Регионалният министър сериозно се обърка и при отговора на въпроса защо на идващите от чужбина им се налага да бъдат дописвани в избирателните списъци, след като те би трябвало да са там заради постоянния си адрес. Само каза, че "ако някой не фигурира в списъка на ГРАО, се дописва". Това се случва, ако се открият грешки в списъците, но далеч не обяснява разлики от по няколко десетки или стотици мъртви души. Според обясненията на Павлова е възможно и подалите заявление да гласуват в чужбина в последния момент да решат да пуснат бюлетина у нас. Нина Симеонова от ГРАО пък оправда пред "Сега" именно с тези дописани увеличаването на хората с право на глас от президентския вот до референдума.

Говорителят на ЦИК Бисер Троянов вкара допълнително объркване, като уточни, че веднъж заличени, подалите заявление да гласуват извън страната не могат да бъдат вписани отново. По думите му разликата между списъците за президентския вот и референдума се дължи на изискването в Избирателния кодекс напусналите страната два месеца преди избора да не фигурират графично, без да бъдат заличавани, като се ползват данните на МВР. При завръщането си те се дописват и могат да гласуват.

Броят на избирателите е важен за референдума, защото за да бъде валиден той, в него трябва да гласуват толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори. През 2009 г. гласа си подадоха над 4.3 млн. души. Ако са участвали над 20% от общия брой на избирателите, посочени от ГРАО, и отговорът на 50% от тях е "да", то трябва задължително да има решение на парламента по въпроса. Подозренията на БСП са, че умишлено избирателните списъци се раздуват, за да не се достигне и тази активност от 20%. Въпреки скандалите на всички избори досега нито една управляваща партия не предприема мерки за изчистването на фантомите. Последни оня ден отказаха да направят това ГЕРБ.