Летеше Бокочовекът по Северната тангента и бързаше на изток. Попитаха Го:
- Къде търчиш, Домине, кво вадиш и поради що бързаш толкова?
А Той отговори така:
- Пари вадя, хора бледи! Бръкнах, извадих и веднага тръгнах за Града на Вазов - с открито ботевско чело да се срещна с работниците от ВМЗ - сега, след като им пуснах гювеч и аванс. Но първо ще се видя с децата им. И забележете, не съм като Оня - "оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете". Напротив, напротив, дори да умирам - Аз сам, на два крака и в цял ръст им се явявам на децата в град Сопот! И понеже днес Ми е извисено и въздуховно, и понеже в началото бе словото, явих им се с думите на поета:
Най ми е кеф на такова пътешествие,
когато идвам като Второто пришествие.
***
Отиде Бокочовекът при учениците и им каза:
- Дойдох да ви огрея и облъча като слънчев диск и ядрен реактор. Защото, прочее, дружбата с Мен е като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Вашите майки и бащи днес ще ви купят свинска мас, ботуши и учебници, защото Аз им преведох авансите. Ще се каят пред Мене блудници с пръстени, Аз ще им прощавам в топла прегръдка, защото възлюбих и простите окаяни грешници - не само митари, комбинатори, контрабандисти, главорези и прочее муцуни на греха. Защото Аз нося светлина, радиация и калории нежност. Знаете ли каква песен пееха вашите бащи и майки, когато бяха ученици? Аз съм я пял също и знаех, че пея за себе си:
Пусть всегда будет Солнце,
Пусть всегда буду Я!
...
И по-нататък:
Милый Мой друг,
Добрый Мой друг,
Людям так хочется мира.
И в петдесят
сердце опять
Не устаёт повторять:
Пусть всегда буду Я!
Аз съм на 53 вече, ама така е приказката.
***
Защото, прочее, не само с хляб и кромид ще живее човекът. Аз знам какво е да белиш лук и да се обливаш в сълзи, знам какво е Път на страданието и Поле на болката. Докато топката тупкаше навън и другите деца играеха футбол, Бокородица и кака Ми здраво Ме биеха по главата да стана отличник. И Аз станАх. Това е прекрасно, нали?
***
Отиде най-сетне Бокочовекът и при оръжейниците.
И падна в краката Му блудницата с пръстените, и помете земята с косите си:
- Толкова съжалявам...
- Недей съжалява, драга, Аз и на децата казАх: людете искат мир и любов! Не само оръжия ще правите тука. За вашия завод съм намерил муцка инвеститор, дето ще разшири производството, ама ше го доведа на следващо пришествие. Втори мандат, булка, това е Пътят и Истината и Животът ви!
И Той я прегърна, та ребрата й изпращяха.
***
- Хващат Ме понякога в противоречия и думи гладки и сладки, близки, ама много близки до истината. Искам да кажа, че Аз не умея да лъжа. Както е казал поетът: "Аз не живея, аз горя..."
Аз пък не лъжа, аз творя!
__________
Иво Балев.
Иво Балев
Творческият плам е заразителен.