Помня, голяма борба падаше по тоталитарно време. За какво ли не и срещу кого ли не. Борбата за мир бе все пак категоричен приоритет за всички слоеве от населението и всички възрасти - от сдаващите багажа дълголетници до пеленачетата. Страхотна битка беше, направо война за мир.

Човечеството по принцип бе разделено на две половини. Зад желязната завеса кроеше мръсните си империалистически и колониалистически планове едната половина - онази, която любеше войната, а именно военнолюбците. Отсам желязната завеса полагаше мирен прогресивен труд другата половина от човечеството - онази, която любеше мира, миролюбците санким.

Накрая мирът победи; миролюбците загубиха. Екзистенциален баланс.

Водехме и други борби - с допълнително значение - тогава. Борба за висока успеваемост. Борба за повече социалистическа съзнателност. Борба за изграждане на всестранно развитата личност. Борба за преизпълнение на петилетката. Борба за революционно мислене и действие. И прочие.

Ама и що борци имахме тогава, що професионални пехливани - Боян Радев, Александър Томов, пак Боян Радев, пак Боян Радев. Един от четиримата, а възможно е и някакъв пети да бе произнесъл социалистическия девиз на високите спортни постижения: "Рънътъ прави бурбътъ!" Нейсе.

По демократично време положението с различните борби и принципно с борческото противоборство не се промени съществено. Тоест въобще не се промени. Даже се промени към безспорно положително активизиране.

Безгранично разгръщане претърпя борбата с корупцията по високите етажи на властта - борба, непрекъснато стимулирана от Европейската комисия и високо оценявана от нея предимно в унищожително критичен план.

Първичният пехливанлък бе дело на МВР. Работата се загелпи. Опита да тепа корупцията издъхващата Държавна сигурност, обаче самата тя бе утепана далновидно от неодемократите (за да не им фане спатиите, ясно). Европа взе да се нерви. Успокоихме я с новосъздадената специално за целта Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС). Уж тръгна въпросната агенция (уж бе, спокойно!) към високите етажи, ала запецна на сутерена.

Прогресивната власт реагира мигновено в продължение на няколко години. Изгради специално звено БОРКОР (БОРба с КОРупцията, демек). Много борба падна, много нещо, главно от мазетата надолу. Корупцията се скъса от хомеричен смях. Тогава в битката влезе и веднага след това си излезе временната парламентарна комисия за разследване на тройно-коалиционната корупция, воглаве с хероичния Яне Янев.

Поради фалстарта и фалфинала на горния херой бе взето решение да бъдат създадени: Комитет за борба с корупцията по покривите; Национален съвет на борците с едноетажната корупция; Обществена седянка по въпросите на корупционните проблеми; Гражданско съвещание за безкръвна война с кървавата корупция; Върховна клика за антикорупционен тупаник; Цивилна завера за битка с недоубитите корупционери. Според основателните прогнози на футуролозите тази борба вече е организационно спечелена.

Борбата за мир, вярно, я поизоставихме малко. Пък и то вече мир царува навсякъде - то Ирак ли не беше, то Афганистан ли, Сирия, Либия, Египет, оня Косовски санджак, леле, леле, хеле за Палестина и Израел да не говорим.

Обаче останалите видове борби с другите проблеми връзват, разцъфтяват и одмах дават богати плодове и зеленчуци:

- Борбата на образователното ведомство за включването на родните бебета в системата на предродилните гимназии;

- Борбата на здравното министерство за трансформиране на стандартните клинични пътеки в клинични магистрали, включващи и извозването на пациентите до гробищните парцели.

Но по-конкретно за тях и другите борби - следващия път.