Онзи ден финансовият министър Симеон Дянков посочи три причини, заради които би напуснал властта. Едната е отпадането на забраната за пушене на закрито, втората - провал на ГЕРБ на изборите и оттегляне на Борисов. Третата е неизпълнение на държавния бюджет. Но имаше и четвърта. "Ако не се справим с икономическата криза, ще има нов финансов министър", заяви той на 8 януари 2010 г. пред студенти в Софийския университет.

Кризата е още тук. Дянков - също. Няколко пъти провидя свършването й. Всъщност не съвсем, тъй като пак преди няколко дни призна, че мърдала тъдява. Но вината, разбира се, била в международното положение. Повечето колеги на нашия човек, не щеш ли, идвали от разни други ресори, не били икономисти. Затова и задълбочили кризата в цяла Европа.

Освен за "учен от световна величина", който щял да пише книга за еврозоната и кризата, българският вицепремиер и финансов министър се самоопределя и като експерт, не политик. Но често надминава по популизъм далеч по-вещи в тази дейност политици. Рече например, в България трябвало да се проведе референдум за екологията - да се търсят ли бързи печалби чрез застрояване, или постепенни без строителство. Предложи и референдум за безработицата - как да се справим с нея. Вече очаквам да предложи допитване и за атентата срещу Доган - атентат ли е, не е ли. След като държавата не може да се справи, също като с безработицата, що ли да не попита баба Зойка от Карлуково кой трябва да бъде арестуван (в Карлуково тези дни има вълнения срещу крадците и не изключвам някой властник наистина да се появи там с идея за референдум; като например следва ли апашите да бъдат арестувани, или трябва жертвите по-добре да си заключват къщите).

В актива на Дянков е самосравнение с Брад Пит, "пляскане на руснаците", хокане на "феодални старци", "пияни депутати от БСП", облечена сесия в стил "Голата Маха". Както и, разбира се,



преименуване на могили



с "по-тракийски имена". 90% от изреченото е огромна небивалица. Другите 10% са на ръба на лъжата. Припомних всичките, за да се види, че този човек говори огромни нелепости. Което не е странно за политик. Странен е ентусиазмът, с който го прави. Куражлия е.

Стилът му носи две последствия. Първото е, че периодично се заформя дребен скандал, който осмисля иначе празния български политически живот. Тъй стана с "милиардите на Първанов", които прераснаха в заплахи за импийчмънт. Тъй се случи и при "пререканията" със земеделския министър Мирослав Найденов, след които се говореше за разногласия в ГЕРБ. Митниците щяха да бъдат местени в Русе, НАП - във Велико Търново, минималната заплата щеше да е различна според регионите... Не стана, но пък тези "събития" твърде



удобно отклоняваха вниманието



от далеч по-важните в държавата. Опозицията с готовност се втурваше да громи глупостите му, а ГЕРБ - да го защитава. Така, естествено, се елиминира всякакъв шанс за сериозна дискусия по бюджета или икономическата политика на правителството например. Всичко това нанася повече вреди на опонентите му, отколкото на него самия. Защото покрай Дянков олекват всички. А публиката се отвращава от всички.

Второто последствие е, че милиони българи всекидневно се питат що за птица е този, отде се взе тъй оперен... Според редица психолози вярата е предпоставка за успех. "Приличам на Брад Пит, в света аз съм доста уважаван, световен учен съм", самонавива се Дянков. Май си вярва. И разпуска, обикаляйки археологическите разкопки. Цената е ясна.

Като стана дума за Дянковите оставки, то трябва да бъде отворена една скоба. Макар освобождаването му да бе поискано многократно през мандата от майки, лекари, синдикати, то БСП го направи само веднъж. Случи се покрай скандала с "пияните депутати". Нито веднъж оставката му не беше поискана по по-сериозен повод. На 4 февруари тази година Румен Петков каза, че Дянков и Лиляна Павлова са "хората на БСП в правителството", тъй като с действията си непрекъснато дискредитирали ГЕРБ. Би било твърде пресилено да се смята, че това е дългосрочна стратегия на БСП за завръщане във властта, но е факт, че ако тонът на Дянков към социалистите е остър, то



на социалистите към Дянков не е



Даниел Вълчев (силният човек в партията на Кунева) също няколко пъти публично похвали финансовия министър. Така че, колкото и абсурдно да звучи сега с оглед на бъдещите коалиционни варианти, "провал на ГЕРБ на изборите" не означава автоматично излизане на днешния вицепремиер от властта.

При завръщането му в България една от визитките представи Дянков като икономист, който споделя теорията на Йозеф Шумпетер за съзидателното разрушение. Тя описва как нови, по-добри предприемачи и идеи изместват старите, водейки до ръст на икономиката. Ако сравним Дянков с предишните финансови министри, ще видим, че ръстът е единствено по отношение на комплиментите, с които сам се обсипва.