Европарламентът в Страсбург стана свидетел в сряда вечерта на небивало остър сблъсък между българските евродепутати, в който бяха привлечени съюзници от други държави по политически признак. Дебатът за върховенството на закона и свободата в България излезе от конкретния си повод - покушението срещу Ахмед Доган - и стигна до призиви да се въведе пълно наблюдение над България, която не спазва елементарните демократични принципи, задължителни за държавите в ЕС.

Депутатите от ГЕРБ бяха в отбранителна позиция и настояваха чрез съпартийците си в Европейската народна партия (ЕНП), че дебатът е безпредметен. "Чудя се какво се дискутира днес", даде тон депутатът от германския Християн-социален съюз (ХСС) Манфред Вебер, чиято партия е силно ангажирана с израстването на Бойко Борисов като политик в България.

Британският либерал Греъм Уотсън, който предизвика дебата, заяви, че е очевидец на покушението над Доган като гост на конференцията на ДПС, и затова ще следи как наблюдението над България от Европейската комисия ще вземе предвид този инцидент. Самата комисия вече го определи като вътрешна работа на държавата и се постара да се дистанцира. Уотсън й подсказа какво има предвид:



"Българите се движат в правилна посока, но управляващите - не".



Неговият сънародник консерватор Джефри ван Орден, който бе докладчик за България в ЕП и препоръча да бъде приета в ЕС през 2007 г., заяви, че е разочарован от нея, защото след шест години членство продължава да страда от проблемите, които й е сочел преди приемането - нечестни назначения в съдебната система, връзки на политици с организираната престъпност, атаки против политически лидери и пр.

"Тези проблеми трябваше да бъдат решени отдавна, необходимо е да се предложи истинска промяна от българския народ", каза той. Репликиран защо е настоявал за приемането на България в ЕС при такава неподготвеност, той отвърна, че "беше правилно България да се присъедини, защото е част от европейската цивилизация и защото така бе спечелено доверието към нея на европейските инвеститори".

Британският националист Джерард Батън се възползва от спора, за да заяви, че от 2014 г. българи и румънци се готвят да залеят страната му с имигранти. "Българите искат да напуснат страната си, защото е бедна и обхваната от престъпност. В България животът няма цена - много е евтин. Мафията в България си е купила държавата, няма свобода на словото. Предлагам да се спрат европейските фондове за България, за да не отиват милиони евро в джобовете на престъпници", каза той.

Лейбъристът Клод Мораес продължи британската серия по адрес на България, като напомни, че със сегашните си действия управляващите нарушават дори базовите Копенхагенски критерии за членство в ЕС. "Трябва да помогнем на тази държава членка, в която след 20 години демокрация съдебната независимост остава проблем", каза той.

След като имаше изказвания на депутати от Испания, Холандия и Франция, започна бурна престрелка между български евродепутати. "Сегашният дебат е безпрецедентен", даде първи изстрел Андрей Ковачев от ГЕРБ. Той обвини БСП, че "иска да го използва за изборите и че не се колебае да дискредитира страната". Според него е



манипулация, че у нас липсва свобода на словото,



защото опозицията от сутрин до вечер шества из медиите. "Девизът е: всички против ГЕРБ", заключи той.

Мария Габриел (ГЕРБ) обяви, че в България почти не е останала престъпност. Тя припомни пред европейските депутати, че за периода от 1993 г. до 2008 г., когато в България управляваха БСП и ДПС, показните убийства са 180, а по време на управлението на ГЕРБ е само едно. "Освен това през 2012 г. имаме едно от най-ниските нива на регистрирани умишлени убийства - 138, най-ниското ниво на посегателства на МПС - 3062, и най-ниското ниво на грабежи - 2837. И отново през управлението на настоящото правителство се наблюдава най-нисък брой взривявания, за 2012 те са 27", аргументира се Мария Габриел от ГЕРБ и подчерта, че от общия брой престъпления относителният дял на престъпленията срещу личността през 2012 г. е 4% и е най-малък за последните пет години. Тя допълни, че в България вече няма знакови фигури като Доктора и Самоковеца, осъществяващи престъпна дейност под "чадъра" на политически партии. "Извършва се постоянен мониторинг на оперативната обстановка и на динамиката на организираните престъпни групи. За периода 2009 - 2012 г. частично или напълно е пресечена престъпната дейност на повече от 660 ОПГ. Срещу извършителите са образувани общо над 3375 досъдебни производства", коментира още Габриел. Според нея след задържането на престъпната група "Крокодилите", от 2010 г. насам в България няма нито един магистрален грабеж; след операциите срещу групата "Килърите" през 2010 г. и 2011 г. в страната няма данни за извършени поръчкови убийства с почерка на групата; след операция "Защитените" през 2011 г. драстично намаляват кражбите в банкови клонове. По повод стрелбата срещу Златко Баретата пред Съдебната палата тя отправи призив: "Нека не броим трупове!"

Илиана Йотова от БСП отправи призив за "цялостен мониторинг над България от ЕК на подготовката и провеждането на изборите", но бе прекъсната поради изтичане на времето. Филиз Хюсменова от ДПС поиска друг мониторинг: "ЕК да наблюдава делото за покушението над Ахмед Доган като дело с висока обществена опасност".

Моника Панайотова от ГЕРБ скочи с обвинение срещу опозицията: "Социалистите и ДПС водят антиправителствена кампания в ЕП, която се превръща в антибългарска кампания.



Това е компроматна предизборна надпревара".



Тя им опонира с констатацията, че в България "сега има пълна прозрачност и свобода на медиите". Като изчете предварително подготвен текст, Панайотова се обяви остро срещу "спекулациите за миналото на нашия премиер". Никой от депутатите обаче не бе повдигал до този момент въпроса за миналото на Бойко Борисов и фактически темата бе подхваната от неговата защитничка, която очевидно бе очаквала дебатът да вземе такава посока.

Унгарската социалистка Кинга Гьонц не се съгласи с твърдението за пълна свобода на медиите в България и заяви, че наблюдава "концентрация и монополизация на медиите в едни ръце". Тя призова ЕК "да обръща повече внимание на България".

Станимир Илчев от НДСВ додаде: "От сутрин до вечер правителството се грижи за своя образ чрез контролирания печат, а обществото е оставено само да се оправя с престъпността". "Днес българският гражданин е в опасна зависимост от държава, в която министър-председателят се изявява като неин собственик", каза той.

"Този дебат унижава България", възкликна Надежда Нейнски от групата на ЕНП, която все пак се дистанцира от ГЕРБ, като добави, че при сегашното управление държавата остана извън шенгенската зона.

Португалската социалистка Ана Гомеш репликира: "Много тревожни са сигналите от България за мафията и поведението на министър-председателя". Тя призова европейските институции да наблюдават как на изборите ще се спазват демократичните принципи и гражданските свободи. Нейното изявление предизвика острата реакция на Андрей Ковачев: "Не може да се говори със слухове за министър-председателя. Какви са източниците за престъпни връзки на Бойко Борисов?" А португалката отвърна: "Не повдигам обвинения".

Депутатът от ГЕРБ Владимир Уручев обобщи: "Днешното омаскаряване на страната е недостойно", а съпартиецът му Преслав Борисов добави: "Позорно поведение е да се представя държавата по такъв начин в Европарламента с цел само да се влезе в българските вестници". Антония Първанова от НДСВ репликира, че правителството ограничава журналистическата независимост, като злоупотребява с европейски средства, за да финансира незаконно медии.

Унгарската социалистка Зита Гурмай призова към края на дебата: "Аз също искам да се засили контролът над България". Нейният съпартиец Ивайло Калфин се съгласи: "Това е полезно за българските граждани, които искат подкрепата на ЕП, за да се промени положението".