Донев не се притеснява от факта, че спектакълът "Финале гранде" напомня друго негово представление, поставено в една от камерните зали на Народния театър - "На нивото на очите". И в двете постановки движението на актьорското тяло замества драматургията, и двете са "вдъхновени" от танца на жестовете в ежедневието, изградени са като колаж на етюди в комедия на ситуацията. Разликата - "Финале гранде" е замислен като "спектакъл, вдъхновен от немите филми".
Началото на миналия век се среща с началото на настоящия в забавна игра, в която актьорите естетизират и най-баналните ситуации (чакалня на гара, маса в ресторант, пейка в парка, уличното движение). Това може и да е омая на театъра от черно-белите кадри на миналото. Може и да е оцветяване на избледнялото ни настояще.
"Финале гранде" се крепи на три основни принципа в театъра на движението: ритъмът е заместител на действието, музиката - на думите, визията - на сюжета. Останалото е актьорска импровизация. На сцената "подпърхват" заедно или поотделно ветераните Васил Михайлов, Иван Налбантов, Вълчо Камарашев, Меглена Караламбова, Емилия Радева (гост), Мирослав Косев, Пламена Гетова, Елена Райнова - и младата гвардия: Деян Донков, Георги Къркеланов, Стефан Вълдобрев (негова е част от музиката), Кристина Янева, Анастасия Ингилизова и др. Всеки от тях има свой "двойник". Например персонажът на Къркеланов е същевременно и този на Налбантов, но в щастливо поскачащата му младост. Това позволява на представлението много по-лесно да влезе в естетиката на нямото кино.