Подобни на цветни сънища са изображенията на цифровите (или компютърни) художествени експерименти на художника емигрант Андрей Лекарски в НХГ, които софиянци могат да разглеждат до 10 ноември - но за съжаление - не толкова абсурдни. В тях (между другото може би главен недостатък на иначе сносните произведения на Андрей Лекарски) има нещо общо, обединяващо ги по един не съвсем оригинален начин. Това е откритата им претенция да казват нещо съвсем елементарно с претенциозен език. В крайна сметка подобни намерения не са цел дори на попарта, за каквото биха могли да претендират изложените тук в София компютърни анимации на емигранта. Какво всъщност прави той? Общо взето, повтаря една и съща "мелодия" в различни варианти - противопоставяйки две взаимноизключващи се крайности. Например на фрагмент от класическа картина противопоставя репродукция на мотор или на студен градски пейзаж противопоставя голо женско тяло. Целта му обикновено е доста прозрачна - да учуди. Вероятно успява. За съжаление амбициите на автора стигат дотук, той не се и опитва да види по-дълбоко. Всичко започва с ефекта, но - уви - с него и приключва.