Тежки старини чакат българите, показва най-новият актюерски доклад на НОИ за състоянието на държавното обществено осигуряване от 2012 г. до 2060 г. Въпреки все по-тежките условия за пенсиониране към края на периода работещите и пенсионерите ще бъдат почти едно към едно заради застаряването на нацията. Пенсиите по никакъв начин няма да са се подобрили спрямо средната заплата, а годишното им увеличение ще е незначително.

Средната пенсия ще премине психологическата граница от 1000 лв. чак през 2050 г., показват прогнозите. Това обаче няма да е качествено подобрение на живота на възрастните, защото по това време средната заплата се очаква да достигне 3259 лв., т.е. така нареченият "коефициент на заместване" не само няма да се подобри, а ще се влошава. В края на анализирания период - през 2060 г., средната пенсия вече ще е 1647 лв., но при 5632 лв. средна заплата. Така средностатистическият пенсионер ще получава едва 36.5% от средния осигурителен доход за страната. Сега това съотношение е 45% при средна пенсия за 2012 г. от 270 лв. и средна заплата около 750 лв. Допусканията са правени при запазване на осигурителната вноска през целия период.

НОИ обяснява това лошо развитие с факта, че в тези години от пазара на труда ще излизат само родени след 1959 г. Те са задължително осигурени в допълнителен фонд и актюерите признават, че за бъдещата адекватност на пенсиите от изключително значение ще бъде допълнителната пенсия от втория стълб и евентуално от доброволното осигуряване. В последните години обаче се оказа, че доходността на натрупаните средства в капиталовия стълб не може да покрие дори инфлацията, а интересът към т.нар. трета пенсия намалява.

Заради тежката демографска ситуация в страната през 2060 г. 34.9% от българите ще са пенсионери при 30% сега. Така 100 осигурени ще трябва да изхранват 91.4 възрастни, докато сега това съотношение е далеч по-благоприятно - 100 осигурени на 78 пенсионери. Актюерите приемат, че заради застаряването на нацията и по-възрастните работници много повече хора ще излизат в пенсия по болест въпреки затягането на контрола. През 2030 г. дори се очаква пенсионираните по болест да минат 450 000. В крайна сметка обаче заради общото намаление на населението и инвалидните пенсии ще намалеят. Така през 2060 г. ще са 332 000 при 366 000 за миналата година. По-малко като брой ще бъдат и "редовите" пенсионери с пенсия за трудова дейност. Те ще са намалели до 1.4 млн. души от 1.6 млн. през 2012 г.

Българите няма да доживеят достойни старини и заради новия начин, по който се осъвременяват пенсиите - от 2014 г. само с инфлацията. Според разчетите на практика те ще растат едва с по 2% от 2020 г. нататък. Ако се беше запазило т.нар. швейцарско правило, което взема предвид и ръста на осигурителния доход, ежегодното индексиране на пенсиите през годините щеше да е с около 4%, а през 2060 г. средната пенсия щеше да е над 1880 лв.

Актюерите потвърждават и опасенията на редица експерти при началото на втората пенсионна реформа, че мерките на ГЕРБ за затягане на условията за пенсиониране ще имат само краткосрочен ефект. От 2012 г. до 2060 г. няма нито една година, в която НОИ да излезе на плюс или поне да изхарчи колкото получи от осигурителни вноски. В края на периода държавата ще дофинансира с над 8.8 млрд. лв. фондовете на общественото осигуряване, което ще е около 2.05% от тогавашния БВП при 2.44% през 2012 г. (към 1.9 млрд. лв.). Най-малко това дофинансиране ще бъде през 2030 г., когато бюджетът ще даде за осигуряването на пенсии и обезщетения 721 млн. лв., или 0.40% от БВП, но след това ще започне големият натиск на демографския срив.

И докато системата все повече изнемогва, разчетите показват, че ще расте периодът на получаване на пенсия заради ръста на очакваната продължителност на живота. През 2060 г. се очаква жените да живеят средно 87 г. и 4 месеца, а мъжете малко над 82 г. Докато по данни на НСИ очакваната продължителност на живота през 2011 г. е 77 г. и 5 месеца за жените и 70 г. и 5 месеца за мъжете. Затова от НОИ обобщават, че системата няма да се стабилизира без ново затягане на условията и разширяване на осигурителната база. Отново се повдига и аргументът за изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените. Сега крайната цел на реформата е мъжете да излизат в пенсия на 65 г., а жените - на 63 г.

НЕДОСТИГ

Според сметките на НОИ разликата между реалната осигурителна вноска и необходимата, за да се покриват плащанията от ДОО, е около 8-процентни пункта в момента. В началото на изследвания период например необходимият размер на вноската за пенсия е бил 35.7%, а действителният, дори с включения от държавата трансфер от 12%, е 27.7%. Разликата се покрива със субсидия от държавния бюджет, а общото участие на държавата във финансирането на НОИ е близо 54% от всички разходи на общественото осигуряване. До 2060 г. този процент варира между 43 и 54%.