Вицепремиерът Симеон Дянков остро нападна Европейската комисия, че методиката й за оценка на финансовото състояние на отделните страни е сбъркана. Поводът бе, че на последното си заседание във вторник късно вечерта ЕКОФИН - Съветът на икономическите и финансовите министри от ЕС, не промени оценката си, според която България е сред страните, които имат някакви икономически неравновесия. Вчера Дянков коментира, че методиката на Брюксел за определяне на дисбаланси е сбъркана, и увери, че изобщо няма почва за притеснения.

ЕК посочва като риск за България например, че заплатите растат прекалено бързо. Според нашия вицепремиер този коментар е смешен - след като сме най-бедната страна в ЕС, нормално е заплатите да растат най-бързо. При това забележката на Брюксел, че цената на труда расте по-бързо от производителността, беше вярна за годините на бума, но в кризата положението се промени.

Според Дянков друга тревога на еврокомисията - за съотношението на привлечения частен капитал спрямо брутния вътрешен продукт - също е неуместна, защото не отчита, че страни като България трябва да растат икономически по-бързо от средното за ЕС. "За такива държави във всеки учебник по макроикономика в първите две глави пише, че за да растат по-бързо, трябва да привличат и повече капитали", пояснява министърът. "България е в група от 14 държави с макроикономически дисбаланси заедно с Холандия, с Великобритания, и тази група е по-добрата", смята Симеон Дянков.

Оценките на ЕК за България са част от механизма за ранно предупреждение, въведен миналата година. Те не обхващат шестте закъсали страни начело с Гърция, за които се прилагат спасителни програми. Първата оценка бе направена точно преди година и сочеше същите рискове за България. Още тогава МФ и икономисти коментираха, че методиката на ЕК не отчита разликите в икономическото равнище и че по нея догонващи страни като нашата винаги ще имат дисбаланси - като прекалено бърз ръст на инвестиции, заплати или кредити например. Българските синдикати също реагираха гневно на констатациите на Брюксел, че заплатите растат прекалено бързо на фона на ниската производителност на труда.

Това е втората размяна на реплики между Дянков и Брюксел през последните няколко месеца. Наскоро припламнаха искри и заради оправданието на нашия вицепремиер, че не може да зарадва с коледни добавки пенсионерите, защото Европейската комисия не изплаща навреме средствата по еврофондовете, за които са налице всички необходими документи, фактури и одобрения. От Брюксел му отвърнаха с доста остро писмо, че еврофондовете не са касичка за пенсии.

Факт е обаче, че и към момента Брюксел има да превежда стотици милиони евро субсидии на България, които закъсняват заради спорове около европейския бюджет. Тези средства временно са платени от българската хазна. Това е и една от причините в момента България да има изтънял фискален резерв и значителен бюджетен дефицит. Точно този факт послужи за повод вчера БСП да обвини Дянков, че фискалният резерв е паднал до опасно дъно. "Правителството харчи безотговорно. Управлението на Бойко Борисов струва на нас, данъкоплатците, минус 7 млрд. лв.", обвини в парламента лидерът на БСП Сергей Станишев. По данни на БНБ фискалният резерв е 3.9 милиарда лева, което е под законовия минимум от 4.5 милиарда лева. "Лъсна голата истина, че резервът е повече от преполовен" допълни Станишев. "Държавата няма никакви резерви, защото в остатъка са включени Сребърният фонд, парите за извеждане от експлоатация на спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй" и евросредствата, които са динамична величина, допълни той. Енигма са публичните разходи, ще видим какво ще заварим", отговори Станишев на въпрос дали на следващото правителство ще му се наложи да започне мандата си с актуализация на бюджета.

Всъщност още след голямото плащане по външния дълг - почти 1.8 млрд. лева по облигациите от времето на Милен Велчев в средата на януари, резервът спадна сериозно. А и по принцип първите месеци на всяка година данъчните и другите приходи са ниски и изпълнението на разходите е доста напрегнато. По тези причини финансовият министър отряза земеделците и обясни, че ще си получат субсидиите не през януари, както им обещаваше агроминистърът Мирослав Найденов, а напролет.

Преди година фискалният резерв също беше спаднал сериозно - към 29 февруари 2012 г. в него имаше едва 3.8 млрд. лева по данни на МФ.