Скандалът с конското месо се превърна в трилър: откакто стана известно, че в много европейски държави на потребителите е продавано конско без съответното обозначение, властите трескаво издирват измамниците. След гръмването на новината през януари разследването не напредва особено бързо. Супермаркети в Ирландия, една френска фирма, пазарувала в Кипър, и един хладилен склад в Северна Германия - следите водят из цяла Европа. Източник на месото най-вероятно е Румъния. Тъй като няма директива на Европейския съюз, която да предвижда обозначение за произхода на преработеното месо, се налага да изчакаме резултатите от разследването, преди да обвиняваме когото и да било за този скандал.

"Сегашните предписания за обозначението на храните не са достатъчни", казва Франк Васкоу от Централата за защита на потребителите в Северен Рейн-Вестфалия. Епидемията с лудата крава от 90-те години доведе до там, че за телешкото месо бяха въведени правила, благодарение на които произходът му е напълно ясен. Тези правила обаче се отнасят само за непреработеното месо. "Ако то бъде дори и само посолено или обработено по друг начин, вече няма нужда да бъде обозначавано", посочва Васкоу. Още по-неясен е произходът на храните с повече съставки - като лазанята, пицата или киселото мляко, например.

Щефани Бьоге от вуперталския Институт за климата, околната среда и енергията провежда още през 90-те години изследване на състава на ягодовото кисело мляко. Резултатът от него: бактериите произхождат от Северна Германия, преработени са в южната част на страната заедно с ягоди от Полша и други съставки от Холандия, а на финала етикетите върху баварските опаковки са поставени от фирма в Дюселдорф. Ниските транспортни разходи подтикват фирмите да търсят възможно най-евтиното място за производство на хранителните продукти. Еколозите постоянно изтъкват този проблем, припомняйки историята с раците от Северно море. Както стана известно преди няколко години, германски фирми изпращали продукцията на хиляди километри до Мароко, за да пестят пари от беленето на раците, преди готовата стока да се върне обратно в Германия.

Както личи от данните на Федералната статистическа служба, транспортните разходи за хранителните продукти растат постоянно - както за износа, така и за вноса. През 2011 г. Германия е внесла животински храни, вкл. живи животни, на стойност 17.7 млрд. евро - с близо 6 милиарда повече, отколкото през 2000 година. И в Брюксел се занимават с проблемите на транспортирането на храни и обозначението на произхода им. Подготвят се нови правила, които трябва да влязат в сила през 2014 г. Те предвиждат също и преработените месни продукти да бъдат снабдени с информация за техния произход, обяснява Васкоу. Неговата потребителска централа настоява за това от години. Все пак има и положителни примери: напоследък в германските супермаркети се продава замразена риба със специален етикет с код, благодарение на който потребителят би могъл да установи от интернет къде е плувала рибата, преди да се озове на трапезата му.