Настана стон и ропот по улиците в градовете. Хората тропаха и псуваха сърдито, бокохулстваха и безчинстваха. Биеха, където хванат митари и грешници инкасатори, палеха им брадите и колите, събличаха ги и ги позоряха като на нацконференция на Пророка Сокол-Философ.

Народът беше толкова обезверен, че взе да се кланя на идоли, истукани и разни фетиши като червени прашки и други гнусотии.

Бокочовека гледаше отгоре през гъстия дим и току Си почесваше бузата като интелектуалец.

- Може да съм интелектуалец, ама не съм импотент! - каза Той на Себе Си и мигом взе решение: - Ще обезглавя главния митар и ще хвърля тялото му на тълпата - за разтерзание и гавра. Така ще дам ново доказателтсво за практическата полза от популистическия разум. Мойта мисъл е промисъл, Мойта активност е проактивност, а Моят разум е отвъд пределите на разума!

***

И рече Бокочовека: да падне главата на митаря Джиджин Мянко! Па да видим дали ще се укроти тая тълпа!

И стана тъй, както каза Бокочовека.

И излезе Той пред народа, държейки главата на Мянко за потния перчем.

- Яжте бре, маскари! - викна Той и хвърли мощите на грешника сред яростното множество.

***

Замисли се Бокочовека кого да сложи главен митар и ковчежник. Ясно Му беше, че човек с такъв тембър вече няма да намери. Хубаво е хазната да се пази от евнух, но в днешно време лъчезарен скопец със свещ да го търсиш - не можеш намери - всички кастрати са фрустрати, не излъчват оптимизъм... А едно време какви кастрати имаше!...

Нямаше време за вайкане. Бокочовека извади телефона си и натисна едно копче-муцунка. Яви му се пъдарят на еврофондовете Тома Габровински.

- Реших да те преместя на по-горно копче в тутурутката Си! - каза Бокочовека и тъй погледна пъдаря между очите, че оня почувства стягане в гръдния кош и тежест в черния дроб, сякаш сокол го кълвеше под ребрата.

- Да бъде волята Ви, Бокочовеко!

- Искам да вземеш хазната, да нахраниш бедните със субективен идеализъм и шменти-капели, а богатите - с "Капиталът". Ти нали философ беше?

- Тъй верно. Преподавах етика и деонтология.

- Разкажи Ми повече за тия чудеса на философската мисъл. И не забравяй, че Мойта промисъл е промишленост!

- Слушам и не забравям. Етиката е, тъй да се каже, морална философия, там всичко е ясно - нов морал се прави със стари постулати и пр. По-интересно е положението с деонтологията...

- Кажи, кажи, чувствам, че е нещо готино и металорежещо!

- Деонтологията е наука за дълга и отговорността на човека за неговото поведение...

- Дългът! Заемът на Въртелчев! Всичко се връзва! Всичко, писано от пророците на брейди облигациите, се сбъдва!

- ...Деонтологията е тази съвкупност от правила на поведение, които определят кое е редно и кое е нередно. С други думи това е начинът да се обясни философски, че Вие винаги постъпвате правилно, независимо колко пъти обърнете палачинката, образно казано.

- Бива! Давай нататък, много Ми харесва тая наука! Дай нещо по-засукано!

- Деонтологичната етика, съотнесена към Вашия образ, се разкрива най пълно в твърденията - "Каквото стори Боко, все е хубаво" и "Да правим каквото щем, пък да става, каквото е писано". Този подход се нарича неконсекуенциалистичен, защото етиката трябва да се ръководи от дълга, не от последствията.

- Ей такива али-бали и абракадабри ми трябват! Ех, скамейке Моя резервна, по-дълга си от държавния дълг и фискалния резерв! Толкова съм доволен, че ми иде сам да се целуна право в устата!

Тъй рече Бокочовека и тупна по гърба Тома от Габровино.

Философът изплю една сливица и се усмихна виновно.

-------

*Иво Балев