Народът се уви в байрака и хептен го удари през просото на революционната риторика. Вестниците - и те запяха песни юнашки, хайдушки.

"Сравниха недоволството с Априлското въстание", долага "Преса" от мястото на сравнението; а то е прозвучало на малобройна сбирка пред НС - "50-ина души се събраха на жълтите павета, за да подкрепят депутатите". Именно някои от тях разправяли, че "такъв подем на народа" не е имало от 1876 г. За национална жалост онова въстание е повече драма, отколкото успех. А колко е нелепа съпоставката, няма нужда от коментар.

"Стандарт" не остава назад в освободителното движение: "Сливенската чета взе връх в бунта", комюникира "Стандарт", яхнал хвъркатите коне на въстанието. Новините бликат директно от подземието, понеже будните журналисти са направили и невъзможното за своето отечество: "Въпреки това "Стандарт" успя да внедри свой човек в хотелското мазе в Сливен, където се бяха събрали лидери на бунтовете в София, Варна, Пловдив, Кюстендил, Добрич, Пазарджик и още 24 града."

Слава на Бога, че има такива четници и вестници! Иначе какво ли щяхме да четем напоследък? Вероятно само вицове. Търсим смешка на едно от определените за това места - 3-та страница на вчерашния "Труд", горе вдясно. Под редовната рубрика "Виц" четем отпратка: "Виж челното заглавие на 6-а страница"... Нестандартно. А като прелистиш три страници, попадаш на следното: "Бареков уволни Кулезич за пристрастия към властта". Въпреки анекдотичното звучене това е грубата медийна действителност.

В условия на главоломни промени редникът носи маршалски жезъл, а калинката лесно взема истинска диплома: "Техникумът се мести вкъщи" ("Преса"); иначе казано - "Дават дипломи за хоби" ("Монитор"). Сиреч в бъдеще недотам образованият българин ще може спокойно да претендира, че е профан с ценз. Лошото е, че после пак ще се оплаква, че го управляват професионални тъпанари, превърнали хобито си да управляват в безскрупулен бизнес.